Дойде времето да се поразходим и до планината Славянка, старото име на която е Алиботуш. Нейният първенец е Гоцев Връх висок 2212 метра над морското равнище. Кръстен е на Гоце Делчев, който е загинал в полетата на юг от планината.
Първоначалната идея беше да нощуваме на хижа Славянка, която е наскоро обновена и с много добри условия за нощувка. Но от там до върха са около 6 часа преход, които при този къс ден и сняг в горната част на планината е меко казано безрасъдство да се направи. Другата изходна точка е хижа Извора, която се намира над село Петрово. Нямахме идея как са там условията, но след едно запитване в нета получихме само позитивни коментари и решихме да нощуваме там.
В събота времето беше дъждовно, затова и не бързахме. На път за хижата се отбихме до Златолист и посетихме гроба на Преподобна Стойна. Въпреки дъждовното време не липсваха посетители, дори напротив - изсипаха се няколко автобуса с предимно възрастни хора. Алъш-веришът пред Църквата „Свети Георги” вървеше с пълна сила. Решихме че е време да се отправим към хижа Извора.
В центъра на село Катунци е отбивката за селата Яново и Петрово, след като се подминат тези две села пътят продължава до село Голешево. Хижата е някъде по средата между селата Петрово и Голешево, малко след местността Извора от където извира Петровската Река. Изворът е карстов с дебит 800-1200 литра в секунда и захранва с питейна вода селата в цялата долина. Близо до извора е направен кът за отдих с маси, пейки и барбекю. В горещите летни дни би било перфектно място за пикник на прохлада.
Хижа Извора както казах се намира на около 500 метра след къта за отдих. Представлява двуетажна сграда, бивша гранична застава. Хижарите са изключително гостоприемни, а условията в хижата се подобряват с всяка година. Винаги има топла вода, в някои от стаите има санитарни възли и баня, в други няма. Отоплява се на парно. Това е една от малкото останали хижи в които чаят все още се предлага напълно безплатно, а ако има в наличност хижаря Бай Тощо ще ви почерпи с неговото домашно овче сирене.
Въпреки напредването на сезона и навалялия сняг на билото, в хижата се събрахме малко повече от 20 човека - няколко групички от по 4-6 човека, които на другия ден щяхме да изкачим Гоцев Връх. Сутринта на закуска заумувахме по коя пътека да се качим по синята или по червената маркировка. Двете пътеки се засичат на заслон Марина Поляна /Ливада/, като тази с червена маркировка е по-пряка, но и по-стръмна. Синята маркировка до заслона си представлява черен път, който лятно време си е проходим с по-висока кола или джип.
Нашата група от 6 човека избрахме да минем по синята маркировка, всички други мината по червената на качване. Разликата е около час, но пък така изостанали вече имахме избита пъртина пред нас. Не че имаше кой знае колко сняг, но ако бяхме първи можеше и да не открием пътеката.
След заслона пътеката влиза в гората, където склона е много стръмен и пътеката се вие на зиг-заг нагоре. След като излезе под вр.Шабран наклонът намалява и става по-приятно за ходене. Пътеката минава покрай Сухото Езеро, което в момента беше пресъхнало. Подминавайки езерото ни трябваха още 10-15 минути докато изкачим върха.
За съжаление на самият Гоцев Връх духаше ураганен леден вятър, който ни принуди набързо да направим по някоя снима и да поемем надолу, където духаше много по-слабо. От там надолу последва едно монотонно спускане, спуснахме се пак по синята маркировка. По нея поеха и другите групи. Този път се изхитрихме и хванахме на два пъти подсичащи пътечки, които не са маркирани, но ги има на картата на BG Mountains, която си имам инсталирана на телефона.
В равносметка се изкачихме за 4 часа и се спуснахме за 2:30. Догодина планираме лятно качване на планината, когато е сезонът на пиринският чай.
- 56 views