Тази есен времето е топло и слънчево - изключително подходящо за планински излети и преходи. Дори повече ми харесва от лятото, защото слънцето не те изгаря така, както Август месец. Единствения недостатък е по-късият ден, но пък за това се планират по-кратки преходчета.
Та решихме през изминалия уикенд да се качим на хижа Рибни Езера и в зависимост от условията щяхме да решим къде да се помотаем в района.
В събота рано сутринта тръгнахме с колите към Тиха Рила, като пътьом се отбихме да запалим по свещичка на Рилският Манастир. Пътят до Кирилова Поляна е перфектен, но след това до Тиха Рила е един камънак, по принцип се минава с лека кола, но по-бавно и внимателно. Общо взето тези около 8км се вземат за около час.
На Тиха Рила оставихме колите, нарамихме раниците и решихме първо да се качим до Смрадливото Езеро и след това да отидем до х.Рибни Езера. Пътеката е маркирана с жълта маркировка /то и тази директно към Рибните Езера също е с жълта маркировка/. За да няма объркване да поясня че пътеката, която директно отива към рибните езера е продължение на пътя, а тази, която е за Смрадливото Езеро се отбива в ляво малко преди Тиха Рила, като се хваща първо леко надолу през поляната, преминава се мочурлива част около реката по дървени мостчета и пътеката поема стръмно нагоре през иглолистна гора.
За около час достигнахме до смрадливото езеро и установихме, че засушаването тази есен доста е смалило езерото, дори го е разполовило. Тъй като духаше силен вятър се сгушихме в едни клекове и закусихме на брега на езерото, след което поехме по пътеката към Рибни Езера. Предния уикенд беше валяло сняг и на по-усойните места все още имаше малко сняг, колкото да е хлъзгаво и неприятно за минаване. Но без инциденти достигнахме до х.Рибни Езера още по обедно време.
По прогноза времето щеше да се заоблачи следобеда и вятърът да се усили, поради това решихме този ден само да направим обиколка на езерата, а Канарата и Павлев Връх ги оставихме за неделният ден.
Постепенно започнаха да прииждат и други групи и неусетно хижата се позапълни, хижарите не бяха очаквали такъв наплив от туристи през средата на Октомври, но всички бяха настанени успешно, а вечерта беше весела в столовата.
На другият ден времето беше чудесно, слънчево и вятърът беше утихнал. Закусихме и поехме по пътеката за х.Грънчар, решихме от там да качим Канарата, а да слезем обратно от към пътеката за х.Македония.
Изкачването в началото е доста стръмно със серпентини, но след превала наклона е по-приятен. След превала се открива и гледка към Канарското Езеро, което дава началото на река Бели Искър, която се води и началото на Искър.
След едно поредно изкачване се стига до разклон, където пътеката за Грънчар и Семково поема наляво, а ние за върха бяхме наляво. Остана едно стръмно изкачване по камънак, което взехме бързо. То като пред погледа ти е метео-станцията на върха ти идват сили за крайната отсечка. Общото време от хижата до върха го взехме за 2 часа.
По традиция на върха пихме по биричка, хапнахме и поехме в посока към Павлев Връх. Той е с няколко метра по-нисък, наричат го Рилското Конче, защото е със стръмни склонове и има метално въже поръба му за което да се държите, ако ви е страх от височините. Но общо взето е далеко по-малко екстремен от Пиринското Конче.
Качихме се на върха и се върнахме обратно до мястото където се отбива пътеката надолу към хижата. По принцип Павлев Връх е на маршрута от х.Рибни Езера до х.Македония с червена маркировка, която беше съвсем прясно нанесена и си личеше че не са пестили боя.
От Павлев Връх и като цяло от пътеката от там към Рибните Езера се открива гледка към Синьото Езеро - едно такова красиво със синьо-зелени води. Вижда се и по-малкото Караиланишко Езеро.
Пътеката на слизане минава покрай Зъбците измежду които се открива най-добрата гледка към двете големи Рибни Езера, които сушата не беше и горното езеро беше с доста променена форма.
След достигането до хижата си починахме за кратко, събрахме си оставения там част от багажа и поехме по стандартната си пътека надолу към Тиха Рила, където обратно по колите и поехме обратно към града.
Коментар