В този 4-ти ден от приключението ни в Стара планина направихме преход от хижа Дерменка до хижа Козя Стена, като преминахме през заслон Орлово Гнездо, Беклемето, връх Козя Стена и връх Баба. Преходът е 18 км и го взехме за 6 часа и 40 минути включително почивките.
Общите снимки в галерията и тази за корицата на този пътепис са дело на Стоян Йотов - www.yotov.me
Ден 1: до връх Ботев покрай хижа Плевен
Ден 2: от заслон Ботев до хижа Добрила
И в този ден си бяхме определили сравнително късен час за тръгване – в 9:00 от хижа Дерменка. За закуска отново хапнах от вече омръзващите пържени филийки с чаша чай. В хижата бяхме останали само ние, всички други се бяха изнесли рано сутринта всеки в неговата си посока.
Като по разписание се събрахме, направихме обща снимка и потеглихме по маркираната пътека в посока заслон Орлово Гнездо. Пътеката на моменти се припокрива с черният път, на места леко съкращава малко, като цяло няма някакви стръмни качвания или спускания. До Орлово Гнездо стигнахме за по малко от час.
Самият заслон Орлово Гнездо вече си е направо добре оборудвана хижа с уютни стаи и добра столова. Може би трябваше да нощуваме тук. Направихме голяма почивка, заредихме се с вода, от тук до Козя Стена вода няма по пътя, с изключение на една чешма на Беклемето, която обаче се намира в по-ниското и трябва човек да се отбие от маркировката, за да достигне до нея.
Зад Орлово Гнездо беше паркиран един огромен багер, във фейсбука последните седмици доста се изписа за него, по Евро Програма правят някаква рехабилитация уж на пътеката, но си правят реално нов път от Беклемето до Орлово Гнездо, а може би ще достигне и до хижа Дерменка. Близо до Беклемето се разминахме с един от големите самосвали, неприятно вдигаше облаци прах.
На Беклемето се отбихме до Арката на Свободата, там направихме яка почивка, а Стоян с неговият профи апарат засне чудни общи снимки на фона на арката.
От Беклемето до подножието на връх Козя Стена пътеката подсича от северната страна билото, минахме покрай стадо крави и коне охранявани от няколко пастирски кучета, които ги мързеше да гледат, нямахме проблем с тях. Там преди Козя Стена отново направихме по-голяма почивка, като цяло и днес го давахме мързеливо, времето беше добро, дори малко в повече идваше жегата, така че не си давахме зор да вървим по-бързо.
Реално качването до Козя Стена не беше нищо особено, нямаше и 100 метра денивелация. На самият връх Козя Стена няма метално въже, въжето започва малко по-нататък по отсрещният ръб. Ако не ви се минава по въжето в по-ниското има подсичаща пътека, която реално повечето туристи използваха.
А и това въже лятото по-скоро пречи отколкото да помага при преминаването на този скалист ръб. Сравнително бързо го преодоляхме и в подножието на връх Баба/Боба групата ни се поразцепи. Няколко човека решихме да изкачим върха, а другите решиха да го подсекат по маркираната си пътека.
Тези които решихме да изкачим връх Баба/Боба бяхме възнаградени с красиви еделвайси, намират се по североизточният склон на върха. На Козя Стена не успяхме да ги видим, но тук бяха разцъфнали в цялата си прелест.
На върха направихме по някоя снимка и от там другите отидоха до връх Кучето, аз реших да си съкратя пътя и се отправих към хижата, която вече беше съвсем наблизо. В хижа Козя Стена в този ранен следобед имаше останала само леща за хапване, но пък беше вкусна и добре ми дойде с една не толкова студена бира.
Дори за делничен ден хижата се пръскаше по шевовете. Хижарят каза, че имал 90 резервации, но се изтърси и една група от 15 човека без резервация. Друго впечатление, което ми направиха хижарите беше мудната организация относно вечерята. На хижите до сега се даваше заявка предварително и в избраният час си вземахме храната. Тук обаче работеха на друг принцип – каквото им станеше готово го обявяваха на дъската и последваше едно струпване на хора – неприемливо в тази обстановка с коронавирусната епидемия.
Както и да е де, наредихме си се за вечеря, столовата също беше претъпкана и нямаше свободни места, добре че бяхме насядали по-отрано на една маса и преди вечерята играхме на настолни игри. За залеза излязохме да го наблюдаваме, макар че беше облачно и не се видя добре. А по време на залеза „гъвкавата“ ни част от групата направи интересна йога сесия на задната площадка на хижата.
Храната на хижата беше вкусна, кебапчета печени на скара захранвана от слънчева енергия и зелева салата. Хижарското вино също не беше лошо, жалко само че не продаваха на хижата ракия.
За нощувка бяхме настанени в 2 стаи по 4 човека, но стаите бяха тесни с двуетажни легла. Наложи се през нощта да отваряме прозореца, за да влезе свеж и богат на кислород въздух. Това беше и нашата последна нощувка по билото на планината, на другия ден щяхме да се спуснем към село Чифлика, където бяхме оставили част от колите.
Коментар