Къща за гости 19-та Застава се намира в Малешевска планина над село Горна Брезница под връх Трите Гроба, някъде по средата между връх Алаборун и граничното основно било на планината. Заставата е реновирана и предлага добри условия за настаняване.
Миналата година не успяхме да се организираме за там, но тази година вече направихме организацията. Обадихме се на стопанина – Чичо Райчо и си запазихме 7 места за нощувка и предварително заявихме каква храна ще консумираме, защото в този преходен сезон не държат на склад нетрайни продукти.
Видео от Прехода:Ден 1: Благоевград – Симитли – Полена – Сушица – 19-та Застава
От тези 7 човека, дето щяхме да нощуваме на заставата само 2-ма тръгнахме с колелата от Благоевград, другите предпочетоха с влака да отидат до Черниче и да си спестят 22км каране по асфалта. Но пък други наши приятели бяха решили да покарат поне до Сушица, така че те ни правиха компания в първата част от пътя.
Вече в Полена цялата банда се събра и карахме заедно 10-тината километра до село Сушица. Само Миешто успя пак да скатае и я качиха с пикап до селото. Горе долу към обяд бяхме в село Сушица, но решихме да обядваме малко по-нагоре на около 5км нагоре по пътя, където има изградена нова чешма и маса с пейки.
Другата част от групата се спусна обратно надолу от Селото, от тези дето нямаше да нощуват на 19-та Застава само Весо продължи с нас още малко нагоре. На около 2км след село Сушица е отбивката за 19-та Застава, има си табелки. Направо се продължава за Коматинските Скали, а наляво е за заставата.
Точно там на отбивката се събрахме и се видя, че на Росен безкамерната гума се е изцуцолила и няма да издържи дълго време преди да се пръсне. За втори път му се случва да има проблем с безкамерна гума и отново не си носеше резервна вътрешна вътрешна, което според мен е задължително, независимо дали караш без вътрешни гуми ли със. Намерихме временно решение на проблема като превързахме гумата с медицинска лепенка и отгоре затегнахме допълнително с 2 връзки за обувки. Свърши работа, гумата успя да издържи чак до другия ден и се пръсна чак като се спуснахме в Симитли.
Достигнахме до чешмата, седнахме на сянка да обядваме и да си починем. Местенцето е приятно, точно до реката и става за барбекю. Пътят за сега е добър, заравнен и спокойно може да се мине с лека кола. След почивката продължихме нагоре и имахме 3-4 преминавания на малки рекички и поточета.
До преди влизането в гората си беше изцяло караемо, не че нагоре също не ставаше за каране, но наклона се увеличи. Редувахме каране и бутане, все пак и задниците ни трябваше да почиват, още не са навикнали на дълго седене и започнаха да се появяват болки.
Така лека полека избутахме гората и излязохме на билото между Алаборун и 19-та Застава. Откри се страхотна гледка към острещният Пирин, а долу в ниското се виждаше Кресна, околните села и пясъчният Мел над градчето.
От тук до заставата имаше към 700-800 метра, които взехме бързо. Настанихме се, взехме по един душ и се опнахме на поляната пред стаите ни. Като някой катун си бяхме разхвърляли навсякъде потните дрехи да съхнат на осветената от слънцето морава. Пийнахме и по някоя биричка за релакс.
Така откарахме докато слънцето не почна да се скрива и температурите бързо да се понижават. Стана си студено, все пак заставата е на 1550м надморска височина. Влезнахме в столовата, която не е голяма, но е уютна. Стопанинът чичо Райчо тамън ни беше направил салатите и започваше да пече на скарата, отделно и се пържеха картофи – там местно отгледани. Всичко беше много вкусно, добре си похапнахме и пийнахме. Дойде и време да си лягаме, че и утрешният ден нямаше да бъде лек.
Ден 2: 19-та Застава – връх Джама (Ильов връх) – Коматински скали – Симитли – Благоевград
Сутринта станахме и закусихме пържени филийки и с каквото беше останало снощи от скарата. Беше останала и една студена бира, която прибрах в термо калъфчето да си я пийна на обед. Мишето и Софи направиха една показна фи-зарядка на поляната пред заставата. Преди да потеглим към билото на планината си направихме една обща снимка пред 19-та застава.
Тръгнахме по един черен път, който виеше из гората и заобиколи връх Трите Гроба. Излязохме на открито, за ориентировка имаше егрек (кошара) на откритото. Времето беше слънчево, почти нямаше мараня и гледките към Пирин и Рила бяха зашеметяващи. Това допълнително ни зареди с положителни емоции.
От егрека има обиколен път, който излиза на граничният път, но ние хванахме директно нагоре по друг пряк път, който го няма на картата. Наложи се да избутаме колелата, само Митака се напъна и покара до горе без да слиза и бута. Излязохме точно на 50-та гранична пирамида. От по-високо откриващата се гледка ставаше още по-добра.
Наредихме се за обща снимка, след което потеглихме по граничният път, който ни отведе до Ильов връх – първенецът на Малешевска Планина. На върха е поставена гранична пирамида номер 51. На върха ни чакаше граничен патрул с немска овчарка на име Бонд. Поговорихме си с тях, дори ни направиха и снимки на върха.
От тук до превала Четало, разделящ Малешевска и Влахина планина спускането трябваше да е по-внимателно, имаше коловози по пътя и трябваше да се премине с малко повишено внимание. Михаела беше паднала и се беше стресирала, дойде до седловината бутайки и разстроена. Първоначално мислехме да се качим и на връх Кадиица, първенеца на Влахина планина, но 3-те км до там с 300 положителна денивелация ни отказаха.
Така че след като Мишето се поуспокои поехме по пътя надолу към село Брестово и Коматинските скали. Пътят е много хубав, добре заравнен и с лек наклон, истинско удоволствие да се спускаш по него. По пътя има една изоставена застава, над която има направени няколко гьола, в които се отглеждат шарани. Там поседнахме за обедна почивка.
След почивката поехме надолу, този заравнен път с лек наклон позволяваше по-високи скорости, което е подвеждащо за неопитни карачи. Та така Анелия, която кара съвсем отскоро успя да се пребие и да олющи единият лакът. Добре че и бяха дали наколенки, та поне спаси коленете. Замихме и раната, слижихме лепенки и продължихме надолу.
След като достигнахме основният път, който идва от към Сушица, ние си продължихме по пътя за Коматинските Скали. Те вече се виждаха пред нас. Там сме били много пъти и пеша и с колела.
Под скалите има една къща и до нея има питейна вода, която тече слабо но поне я има. Напълнихме си бутилките с вода, направих малко снимки на коматинските скали и продължихме надолу към Симитли. Скоро едно голямо стадо овце ни препречи пътя, а овчарските кучета застанаха между нас и стадото, вършеха си работата. Наложи се да заобиколим стадото и да си продължим пътя надолу.
Така с няколко почивки, за да се изчакваме и събираме се добрахме до село Тросково, от което надолу до Симитли е стръмен асфалтов път с много завои и серпентини. Тъкмо стигнахме в градчето и на Роската гумата му изгърмя и почна да хвърля боза. Да кажем че тъкмо навреме се случи, все пак гумата с превръзката от връзки за обувки издържа около 50км по черни пътища.
В Симитли седнахме в едно от заведенията на центъра, хапнахме и пийнахме по студена бира, а и малко време да мине, че беше следобед и слънцето много напичаше. Отделно аз направих и друга глупост, но добре че ми се размина. Бях си забравил раницата на чешмата, минахме от там да се разхладим преди да идем в заведението. Добре че едни по-възрастни хора седяха там на сянка и още не си бяха тръгнали, та ми пазеха раницата повече от час след като я бях забравил там.
Накрая приключението ни завърши с едно не много приятно прибиране по асфалта до Благоевград. Беше доста топло, задниците ни боляха вече. Роската ползва жокера обади се на приятел, него дойдоха и си го прибраха. Всъщност вече бяхме достигнали Струмско, когато ни подминаха.
И пак да си повторя една поука, за тези които четат: независим дали карате с безкамерни гуми, винаги си носете вътрешна гума, че никога не се знае кога неволята ще ви застигне.
- 197 views