В средата на Септември решихме да направим един вело преход в памет на Веско от Петрич, като идеята беше да отидем с колелата до хижа Малина и след това да спуснем на другият ден към водопад Скоко над село Кашина.
Стартирахме от село Любовище, оставихме колите там на уширеното пространство пред кметството, срещу което има беседка и чешма. Събрахме се групичка от 12 човека и направихме една обща снимка пред кметството.
Видео от Прехода:Започна нашият вело преход, очакваше ни ден с много катерене по черни пътища. Първоначално се отправихме към село Кашина. С постепенни изкачвания и леки спускания достигнахме до последната височина, преди финалното спускане към селото.
Само че ние не пуснахме към селото, а хванахме лявата отбивка и продължихме да катерим през букова гора докато не излязохме на по-главният черен път, който идва от село Пирин и продължава към Сугарево.
Веднъж излезли на този път, за кратко поехме в северна посока, после хванахме дясната отбивка и продължихме в източна посока. Пътят се вие покрай Лоповска река. Достигнахме нещо като кантон, там направихме кратка почивка.
След това продължихме към Лопово, теренът ставаше постепенно по-стръмен. Вече от Лопово до Горно Лопово си беше тегаво изкачването. Там на поляната на Горно Лопово по принцип има страхотни гледки към Куклите, Зъба и Яловарника, но не и в този ден, върховете бяха обвити в мъгла.
Добре че поне от време на време напичаше слънце, че от толкова много катерене бях станал вир вода. Там на една маса хапнахме леко, да заредим с енергия а и да изчакаме групата да се събере. Нямаше как там да не направим обща снимка.
Последва кратко спускане до хижа Трите Реки, където си поръчах прословутата чорба от телешки език с манатарки. Страхотна е, особено подкрепена с една студена бира. И там си починахме доволно, до хижа Малина ни очакваше един последен напън.
От Трите Реки пуснахме по един изровен път докато достигнем едно отклонение наляво през дървен мост. От там започна последното катерене от няколко километра преди да достигнем до малко над хижа Малина и на финала да пуснем до нея.
Настанихме се в хижата, по един горещ душ и седнахме да пийваме бири и да вечеряме. Дойдоха още 2-ма членове на групата от село Пирин. Вечерта беше забавна и пивка.
Ден 2: Хижа Малина – село Пирин – водопад Скоко – село Кашина – Любовище
В неделя сутрин станахме към 8, закусихме , оправихме си сметките с хижаря и започнахме да се стягаме за спускане към село Пирин. Всеки спускаше със своята си скорост, аз не смеех да пускам много бързо, още бях замаят от алкохола предната вечер.
В центъра на село Пирин се събрахме с други хора от петричката група, които ги бяха извозили до селото и щяха да карат с нас само в неделният ден. Докато си почивахме в селото пихме по една ранна бира и се строихме пред надписа за една обща снимка, вече групата беше нараснала на близо 20-тина човека.
От село Пирин поехме по пътя, който отвежда в село Сугарево, бях споменал този за този черен път по-горе в текста. Той се вие нагоре-надолу по югозападните склонове на Пирин. До водопад Скоко са около 18-19 км, 400м положителна денивелация и 250м отрицателна.
Някъде по пътя минахме покрай храма Света Троица, където се отбихме да го поразгледаме. След това малко преди отбивката за с.Кашина за малко се объркахме, защото по ползваният път отива на към планината в нищото, явно е имало добив на дърва. Но бързо се усетихме и се върнахме на правилният път.
Малко след обедно време пристигнахме на водопад Скоко – един наистина внушителен водопад с височина 20 метра и доста добър дебит на вода. Обграден е от букова гора, така че там и в най-горещите дни е прохладно, а човек може да се потопи във вировете.
След една много дълга почивка, стабилно хапване и пийване на кой каквото си носи (бира и ракия) беше време за последните километри до колата. Решихме да минем през село Кашина. Има едно стръмно песъкливо спускане до селото, което трябва да се спусне внимателно. След което се минава през реката и към селото се откатерва за кратко.
От Кашина до Любовище пътят вече си го знаехме, карали сме го няколко пъти вече. Позамихме се на чешмата, преоблякохме се, натоварихме колелата по колите и отидохме в едно кръчме в Рожен да пием по 1-2 бири, преди да се раздели групата и всеки да се прибере от където е дошъл.
Коментар