Преходът ни стартира от хижа Безбог, отидохме до Попово езеро по маркираната пътека и там се отклонихме и започнахме да катерим връх Сиврия (2591). След изкачването на върха спуснахме към Кременските езера и затворихме кръговият маршрут при хижа Безбог.
Този преход го направихме в Събота 8-ми аегуст, тогава се чества денят на алпиниста. Нищо амбициозно, просто направихме една хубава разходка в Пирин планина. До хижа Безбог се качихме с коли, малко по-високи че черният път не е подходящ за ниски автомобили.
Видео от прехода до Попово езеро и качването на връх Сиврия
От хижа Безбог поехме по стандартната пътека за Попово езеро. Първо се изкачваме по така наречената душевадка, която реално не е нищо особено от хижата до връхната точка на душевадката се качва за 30-тина минути с нормално темпо. След това пътеката започва бавно да спуска към долината малко преди езерото.
Малко след изкачването на душевадката и преминаването на краткия участък в клека се открива една от най-красивите гледки в Пирин – вижда се самото Попово езеро и надвисналите над него върхове – от дясно Дженгала а от ляво Сиврия, нашата цел за деня. На заден план се открояват Джано, Кралев двор и Каменица.
Нормално за съботен ден имаше доста движение по тази пътека, както българи така и чужденци. Имаше гърци и една група по-възрастни испанки, които казаха че ще се разходят само до езерото.
На Попово езеро седнахме за кратка почивка, хапнахме по нещо за подкрепа, защото ни очакваше стръмно изкачване към надвисналият над нас връх. Тръгнахме към 9 часа от хижата, а на езерото бяхме към 10:30 – час и половина с нормално темпо.
След почивката на езерото започнахме да го заобикаляме, защото пътеката за върха започва от към южната страна на езерото. Има маркировка от каменни пирамидки, следват се лесно но теренът е стръмен като се редуват пасажи камъни, пасажи трева с по-малки камъчета и накрая за кратко се минава през клека, но е прочистено.
От Попово езеро до билото леко встрани от връхната кота на Сиврия ни отне точно един час. Откриха се гледки и към Кременските езера, които се намират от другата страна на върха. От там до самият връх се ходи още 5-10 минути.
На върха се наредихме за обща снимка. Направихме кратка почивка докато всеки си направи фотосесията на върха. Тук групата ни се раздели. Едната част продължиха по билото към връх Джано. А другите започнахме да спускаме директно към Кременските езера. Разбрахме се да изчакаме другите долу на брега на езерото.
По време на спускането към долното Кременско езеро се разминахме с друга група, които катереха към върха. Разменихме по някоя друга дума и продължихме надолу. То пътека няма, даже и каменните пирамидки са по-нарядко, но не е трудно да се следва склона надолу.
След като достигнахме до долното Кременско езеро реших да се разходя и до горното. Кременските езера са 3 основни – Долно, Горно и Леденият гьол. Долното и Горното са близо едно до друго с малка разлика във височината, докато Леденият гьол е по-високо на склона под връх Джано.
Поразходих се до Горното езеро, след това се върнах до Долното където на брега на езерото се излегнахме и зачакахме другата част от групата да се спусне от връх Джано. Времето беше променливо, прогнозата беше за валежи след 4 следобед. Облаците започнаха да се натрупват, но като цяло още не се беше влошило положението.
Ето че и другата част от групата се появи. Направихме си последната обща снимка за деня на брега на Долно Кременско езеро. И бързо поехме надолу към долината на реката идваща от Поповото езеро. За кратко на няколко пъти започна да ръми дъжд, но като цяло ни размина сериозният валеж.
Реката се преминава по едно дървено мостче, след което пътеката започва да катери, минава се покрай заслон Шутина мандра, където седнахме да за кратко да изчакаме да се събере групата, след което продължихме към хижа Безбог по по-равната пътека, която обикаля рида от източна посока и излиза на безбожкото езеро от към страната на кръчмето При Бай Славе.
Коментар