Да се изкачиш на връх Пирин си е трудно, а да направиш прехода кръгов като включиш върховете Плешки, Безименен и Даутов вече си е предизвикателство и приключение. Тези четири върха са в най-северната част на Пирин планина.
Стана така че почти всяка година се качваме на връх Пирин, все пак си е емблема на Благоевград. Но специално този кръгов маршрут го направихме последно 2019-та година. През следващите години имахме намерение, но все се случваше така че се качваме само до вр.Пирин и след това се връщаме обратно.
Да изкачите вр.Пирин има да кажем 3 основни маршрута плюс още един/два по-обходни. Основните са от към Кулиното/Предел, от х.Моравица/Брежани и от Сенокос. Може да се тръгне и от хижа Яворов. Най-лесно и бързо да се изкачите до вр. Пирин е да се тръгне от Кулиното. Така може да се направи кръгов маршрут, защото от същото място тръгва пътеката и за Даутов връх. Относно времето за изкачване на върха е строго индивидуално, но да кажем някъде от 3 до 5 часа.
Тази неделя се събрахме голяма група – 16 човека от Петрич и само 4 от Благоевград. Срещата ни беше 8:30 на Кулиното, докато се съберем и настроим за прехода стана почти 9 часа. Първоначално се ходи по черен път в продължение на 4 км. Общо взето взехме този участък за малко над час. Няма какво да му се описва, скучано ходете по черен път в гората като леко се набира денивелация. Но пък така е идеално да загрее човек, организма да влезе в ритъм преди последващите стръмни изкачвания.
За толкова голяма група от 20 човека, при това имаше дете момиче на 8 години се движехме добре и групата не се разпокъса в този участък. Там на отбивката, където пътеката се отделя от пътя направихме кратка почивка. Последва стръмно изкачване в иглолистната гора, а покрай пътеката е пълно с боровинкови храстчета, но боровинки за хапване ще има чак август месец.
След около 500 метра се достига до идващата пътека от към хижа Предел, която е маркирана със синя маркировка. Изкачването продължава, като се редуват стръмни участъци с по-равни. Движим се по мека пътека, а немалка част от дърветата около нас са бяла мура, характерното за тях са меките иглички, които въобще не боцкат.
Така вървейки по пътеката достигнахме едно място, където встрани имаше по-едри камъни и малки скалички образуващи естествени дупки. И за наша приятна изненада от леговището си в тези дупки изскочи малко бебе лисица. Първоначално беше уплашено и побягна, но след това любопитството му надделя и ни загледа с интерес, явно усети че нищо лошо няма да му направим. В последствие се оказа, че имало и още едно бебе лисица, което аз лично не видях.
Продължихме по пътеката нагоре и малко след това достигнахме първият пасаж каменни морени, който трябваше да преминем. Този първият беше кратък, а на 100 метра над него е последната вода по маршрута, има табелка Благата вода и е направен удобен чучур за пълнене на бутилките. Тук покрай чешмата направихме кратка почивка, да се събере групата и да хапнем по някоя вафла.
Стръмното изкачване продължи в гората. Последваха нови пасажи от пирински камънак, а дърветата се замениха от клек. Така в последният участък по пътеката провирайки се из клека излезнахме в Безезерният циркус – изпълнен с едри морени, а връх Пирин гордо се извисяваше над нас.
От циркуса към върха изкачването е по един тревист улей, който се пада леко вдясно. Излизайки в циркуса забелязахме, че друга група пъпли по стръмният тревист склон към билото, което след това ви отвежда на върха.
Тук някъде вече нашата група се поразкъса. Семейството с малкото дете започна да изостава, момичето имаше проблем с големите камъни и ги преодоляваше по-бавно. С тях останаха още няколко човека. Другите преминахме пасажа морени в циркуса по-бързо, добрахме се до тревистият улей и започнахме да катерим по-бързо. Някъде към средата на изкачването застигнахме част от другата група, оказа се че са група от само 4 човека, които също бяха планували след вр.Пирин да поемат към Даутов.
Излезнахме на билото и до върха оставаше малко, около 400-500 метра, Тук вече подухваше хладен вятър, но пък се отвориха гледки към Разложкото поле, Предела, Крупник, Симитли, че и Благоевград се виждаше добре, както и почти цяла Рила планина. Намерих си удобно за сядане място на завет и изчаках поне част от групата да се посъберем, преди да изходим последните метри до върха.
На връх Пирин, който е висок 2593м бяхме някъде около 12:30, т.е след 3:40 часа от тръгването ни от Кулиното. В този ден случихме на много хубаво време, от време на време подухваше, за кратко един облак ни беше скрил слънцето точно на върха и стана за момент хладно, че даже студено. Но след това слънцето пак се показа и напече.
А за гледките какво да ви кажа, от връх Пирин се открива страхотна панорамна и обзорна гледка. Вижда се цялото поречие на Струма от Благоевградско та до Санданско-Петричко, голяма част от Разложкото поле. Вижда се голяма част от Северен Пирин, почти цяла Рила, Родопите, планините по западната ни граница както и такива в Северна Македония.
На върха направихме голяма обедна почивка, заседяхме се там на хубавото време повече от час. Опитахме се да направим обща снимка, но семейството с момичето още не бяха дошли.
От цялата група само 5 човека решихме да направим кръговият маршрут към Даутов връх. Другата по-голяма част от групата решиха да се върнат по същият път. Радвам се че решихме да се отделим няколко човека, защото ако пак трябваше да се връщам по същият път щеше да е разочарование, така се случваше последните няколко път.
Та петима се отделихме от основната група и поехме по билото към Даутов връх. То Даутов беше последният от върховете, които ни очакваха. Първият е Плешки, който е по-нисък от вр.Пирин с 50 метра. Спускането от вр.Пирин към премката под Плешки не е никак приятно. Пътеката ако може да се нарече въобще пътека се вие из клек и едър камънак и трябва да се спуска внимателно, отделно че на 2-3 места се чудим на къде да хванем, имаше каменни пирамидки, но бяха по-нарядко. А аз последно бях минавал по този участък преди 7 години и спомените бяха избледнели.
Все пак успешно се спуснахме от връх Пирин, след това набързо се качихме до Плешки. Обръщайки се назад видяхме че по-малката група, която задминахме при изкачването на вр.Пирин са започнали и те да спускат към нас по неприятните каменни пасажи.
От Плешки до следващият Безименен връх, който е висок 2596м няма и 1км разстояние. Чудехме се дали да заобиколим Безименният, но от едно ходене преди 10 години по обикалящата пътека знаех, че е по-добре да качим върха и след това да вървим по билото. Та качихме се бързо на Безименният връх и от там се откри още по-добра гледка към Мраморното било на Пирин. Бяхме там в 14:50 часа.
Реално от петимата само аз бях минавал по маршрута, така че качването на всикчи върхове по него си беше задължително. А и другите много харесваха гледката от Безименен. На него се селфирахме и продължихме към Даутов. Тук вече теренът става с една идея по-техничен. Пътечката си личи къде е, движи леко в ляво от билото, но от лявата ѝ страна е стръмно надолу. Движи се с повишено внимание, но не е опасно. Така се движихме по пътеката, в един момент отдясно идва подсичащата пътека, продължава се така още надолу държейки леко ляво на билото и вече в по-долната част пътеката свива вдясно в клека, който е бил прочистван преди време и се излиза в подножието на Даутов връх.
В подножието на върха направихме около 10-тина минути почивка и се отправихме към последното изкачване за деня. От подножието до Даутов връх (2597) се изкачихме за няма и 20 минути, часът беше 4 без малко. Та от безименния до Даутов точно за 1 час.
Слънцето както вече беше започнало леко да слиза по западният небосвод така добре огряваше мраморното било на Пирин, та гледките бяха още по-впечатляващи и запленителни. А каква гледка само. Вихрен и Кутело срамежливо надничаха отзад, но Котешкият чал се виждаше в цялата си прелест. Средоноса се криеше зад Стъпалата, а пред стъпалата добре си личеше Окаденски рид и извисяващият се в дясно от него Албутин.
На върха духаше неприятно, а както се бях запотил предпочетох да си намеря място на завет. Та на 30-40 метра пд върха си намерих такова местенце и се излегнах да си почивам и наслаждавам на прекрасната гледка.
Не след дълго и другите бяха готови със снимките и почивката, започнахме да се спускаме към подножието на върха падащо се над Даутовото езеро. От самия връх езерото не се вижда, трябва да се слезе надолу и в един момент се открива. Там отново спряхме за по снимка. Последва спускане до брега на езерото по една не много отчерлива пътечка, но и то няма как да се объркате. От брега на езерото направих още една красива снимка. На другите им привършваше водата, така че си напълниха от езерото. Водата беше чиста, то тя е от стопен сняг и с напредване на лятото езерото пресъхва.
От Езерото нашата пътека беше тази отляво, към Ушиците където се включваме към пътеката Предела – х.Яворов част от Е4. Та в по-голямата си част до Ушиците пътеката движи леко надолу-нагоре из клека преди финалното спускане към седловината. Последно от тук бях минавал преди 7 години, та точно тогава бяха много добре почистили клека. Не знам след това дали е имало почиствания, но сега си личеше как клека е започнал леко да превзема пътеката. Все още е добре проходима, но на места вече трябва да се привеждаш. По тази пътека минава Пирин Ултра 160км дистанцията, така че би трябвало от време на време да я чистят.
Достигнали Ушиците, вече стъпихме на по-използваната пътека част от Е4. От там до Кулиното само надолу. В първата си част се спускаме между клекове, както се бъзикахме вече бродихме из официалният клек, а допреди това из неофициалният. Постепенно клека премина в гора и наклона започна да намалява. И там някъде в гората, преди да достигнем до черният път настигнахме една друга група, която видяхме че е на Даутов връх, докато ние бяхме на Безименния. Подминахме ги и продължихме надолу.
Последните километри се движи по черен път, като на едно място има пряка пътека, която не е кратка, пък за сметка на това е стръмна. Накрая на деня като си изминал вече 20-тина километра не е много приятно за ходене, но няма начин, трябва да стигнем до колите. Стъпили отново на черният път ни оставаха последни около километър и половина.
Там на чешмата при беседката, където бяхме оставили колите заварихме част от другата наша група, която бяхме оставили на връх Пирин. Една част от тях са дошли някъде преди 40 минути, а семейството с малкото момиче тъкмо бяха пристигнали и те. Разменихме впечатления и емоции от изминалият ден, след което се разделихме и те си поеха към Петрич, а ние към Благоевград.
Общо изминато разстояние за деня: 22-23км (на всеки показваше различно часовника)
Положителна денивелация: +1600 метра.
Най-високи точки: вр. Пирин 2593м, Безименен 2596м и вр.Даутов 2597м
Терен: Микс от черен път, пътека през гора, каменисти морени, пътека в клек и хвойна.
Трудност: Много труден маршрут, само за добре подготвени туристи и планинари.
Подходящ сезон: Юни – Октомври
Вода по пътя: Благата вода под връх Пирин и евентуално Даутово езеро ако не е пресъхнало.
В заключение ще кажа, че прехода си заслужава да се направи поне 1 път. Труден е, теренът е див и малко хора минават по този маршрут, но и в това му е чара.
Видео от прехода:
Коментар