От Ястребец до хижа Грънчар през връх Мусала

От Ястребец до хижа Грънчар през връх Мусала
Дати
Tags

Това е преход, който във втората си част от връх Мусала до хижа Грънчар не е особено популярен. В частта от Ястребец до най-високият връх на Балканите си беше ясно – въпреки делничният ден имаше много хора по пътеката.

Планът ни беше за 4 дни в Рила, но поради силният вятър в Четвъртък 27-ми Юли съкратихме с 1 ден трекингът, което в крайна сметка се оказа по-уадчният вариант. Така че това се получи като краен вариант:

С логистиката се оправихме лесно – от Благоевград си има автобус до Пловдив, който минава през Боровец, удобен е защото тръгва в 6:50 и в Боровец е към 8:20. Цената беше 10лв на човек. За прибирането от Рилският манастир също има автобуси, но преценихме че по-добре да се обадим на приятел да ни вземе, за да не си даваме зор в неделя с прибирането по непознатият за нас маршрут.

Странното е че от Благоевград до Боровец има по-удобен транспорт отколкото от София. На единият ни член на малката група – Биляна и се наложи да пренощува в Боровец предната вечер, поради неудобният транспорт от София.

И така, в петък сутринта раното бяхме с Влади и Мига на автогарата в Благоевград, качихме се на автобуса и още на излизане от града се случи първата, и за щастие единствена засечка за предстоящият ни уикенд. Работници на Грома Холд косяха тревата между пътните платна, тримерите с които косят хвърлят много камъни, а не бяха обезопасили нищо. Та един камък изхвърчал при косенето успя да счупи предното стъкло на автобуса! Докато дойде полиция, напишат протокола и дойде друг автобус, на който да се прекачим, минаха 45-50 минути.

Изглед към Мусала от Ястребец

Важното е че нещата се наредиха, след това до Боровец нямахме други инциденти. В 9:30 бяхме пред кабинката и се редяхме за билети. Като всяка година и тази бяха вдигнали цената, вече двупосочният билет беше 30 лева, а за такива като нас не продават еднопосочни, така че си ни ощавиха добре за качването нагоре с кабинката.

Изглед към върховете от Долно Мусаленско езеро

От Ястребец до връх Мусала няма смисъл пак да описвам маршрута, качвал съм го и лятно и зимно и в блога има подробни описания. Само ще кажа че го направихме с две почивки, една на езерото пред хижа Мусала и една почивка на заслон Ледено езеро. Тъй като от заслона до хижа Грънчар няма вода, си заредихме всичките съдове с вода от чешмата под заслона.

Заслон Ледено Езеро

На връх Мусала бяхме към 13:20 часа, което ми е от по-бавните качвания. Но нормално, раницата ми беше над 10кг още при тръгването, а с налятата вода на заслона стана над 12кг. На самия връх както обикновено имаше опашка на пирамидката, така че си направихме по снимка пред метео странцията. Там е оставен печата, ако някой иска да си подпечатва книжката.

На Мусала

След като обядвахме и си починахме добре се оправихме надолу към превала между Мусала и Малкият Близнак. Често и просто едни 300 метра денивелация, които спуснахме сравнително бързо. След това лека полека започнахме да катерим към Малкият Близнак (2777м), пътеката леко го заобикаля отляво, но реално до самият връх има още по-малко от 10 метра. Там си направихме почивка и задължително по някоя снимка на фона на издигащият се отсреща Мусала.

Мусала гледана от Малък Близнак

Последва леко спускане и ново изкачване, което заобикаляше Голям Близнак (2779) също от ляво, но този път до върха беше по-стръмно. Другите решиха да си спестят качването на върха, аз си оставих раницата над пътекта и без нея се качих на Големият Близнак.

Изглед от Големият Близнак към Маришки Чал

Последва леко пускане, което постепенно стана малко по-стръмно към седловината между Голям Близнак и Маришки Чал. Там засякохме 2 жени, които водеха куче с тях. По-скоро му подвикваха, защото кучето беше легнало в ниската част в сянката на един клек и не искаше да мърда, жените вече бяха преполовили нагоре баира. Казаха, че нямали вода за кучето, така че извадих едното шише и дадохме на кучето да пие вода, след което кучето видимо се освести и искаше да продължи с нас към Грънчар, но жените го викаха по име да ходи с тях в посока Мусала. В последствие се оказа, че това било хижарското куче Кайра на 4 месеца, а тез лелки защо ли го мъчеха така не мога да си обясня.

Изглед към Язовир Бели Искър

Искаше ми се от седловината да свием към Маришки Чал и Манчо, но другите се бяха поизморили, а и с водата положението беше на кантар. Така че решихме да си подхванем пътеката за Грънчар, която подсича Маришки Чал и излиза преди Юрушки чал. Там направихме поредна кратка почивка, седнахме да се любуваме на Ропалишките езера, които са заключени между върховете Манчо, Маришки Чал, Юрушки чал и Песоклива Вапа. Ропалишките езера се смятат за начало на река Бяла Места Докато си седяхме и любувахме на гледката се появиха няколко диви кози из улеите под нас и спокойно се спуснаха надолу към езерата.

Ропалишки Езера

След тази почивка продължихме напред, връх Юрушки чал също леко го подсякохме отдясно, някъде там под него видяхме странно устройство, най-вероятно метео станция забита на една скала под пътеката. След като излязохме на южният склон на Юрушкия Чал (Овчарец) то пред нас се откри гледка към езерото и хижа Грънчар спотайващи се в полите на Суа Вапа.

Извънземните са си забравили нещо

Преди финалното спускане направихме по-дълга почивка, имахме обхват точно там и качихме по някоя снимка във фейса, обаждания на близки, че както се оказа по-късно на самата хижа нямахме обхват.

Слизането не е стръмно, но не е приятно заради клека. Последно е чистен сигурно преди около 5 години. За това време той си израства и пътеката беше на доста места захлупена отгоре и трябваше леко да се привеждаме за да минаваме. Направихме още една почивка на седловината Джанка, като се скрихме на сянка под един по-висок клек. От светлата част на деня оставаше още доста време, но комарите набързо ни принудиха да се спуснем към хижа Грънчар. На хижата бяхме към 18:45. Целият ни преход беше 8 часа и 45 минути, което си беше много добре за темпото с което се влачихме през деня.

Последни крачки до хижа Грънчар

Хижа Грънчар вече е с нови хижари, хижата е взета на концесия за 10 години и са почнали да подобряват нещата. Душеците и завивките бяха нови. Вече има прилична храна в хижата. Проблем е че нямат баня, дано скоро да оправят този недостатък. Цената за нощувка в хижата е 25 лева, а в бунгалата 30 лева.

Коментар