В този неделен ден групата ни беше от девет човека. Двама от нас достигнаха до хижа Демяница с велосипеди, а останалите седем – пеша. Колите оставихме при параклиса „Св. Тодор“, където има широко място и обикновено се паркират доста автомобили.
Оттам до хижа Демяница са около 6 километра по черен път и преки пътеки. Изминахме разстоянието за около час и 20 минути. Като цяло колоездачите се движеха по-бързо от нас, но те караха изцяло по черния път, който е с повече завои и по-дълъг като разстояние. Ние пък използвахме преките пътеки, които съкращават маршрута, и в крайна сметка пешеходците пристигнахме малко преди тях на хижата.
По пътя ни задмина и група с електрически моноцикли. Оказа се, че това също е доста интересен начин да се взема разстоянието по черните планински пътища.
На хижа Демяница групата ни се раздели. Петима потеглихме по пътеката за Тевно езеро, като идеята ни беше в даден момент да се отклоним към Типицките езера. Другата, по-бавна група тръгна директно към Василашките езера. Планът беше някъде там да се засечем, да обядваме заедно и след това всички заедно да се спуснем обратно към хижата.
Ние тръгнахме по пътеката за Тевно езеро около 10:30 часа. Около 30 минути по-късно се отклонихме в посока Типицките езера. На пътеката няма ясно обозначение накъде да поемете, затова е добре да разполагате с карта, например OruxMaps с BgMountains.
Вече нагоре по пътеката за Типицките езера има каменни пирамидки, които могат да помогнат за ориентирането и мястото където се навлиза в масива от клек. Тя е прочистена, но явно това не е правено скоро и преминаването през тази част не е особено приятно. Ако минавате оттам, бих препоръчал да сте облечени с дълги панталони. Аз бях с къси и това беше грешка, на няколко места си издрах леко краката в клека и хвойната край пътеката.
С набирането на височина започнаха да се откриват все по-впечатляващи гледки към околните върхове. Постепенно се разкриха Стражите и Полежан, на заден план и в дясно ясно се открояваше Джангала, а пред нас през цялото време се извисяваше Газей.
След стръмното изкачване достигнахме до Долното Типицко езеро. Красиво място, на което явно се бивакува, защото видяхме следи от лагер. Там срещнахме и двойка туристи, които ни казаха, че са дошли само до това езеро и няма да продължават нагоре към следващото.
Часът беше 11:50 – около 50 минути след като се отклонихме от пътеката за Тевно езеро.
Ние продължихме нагоре към Горно Типицко езеро. Пътеката беше с голям наклон, но теренът беше тревист и изкачването не беше особено трудно. Пътека е силно казано – в тази част явно рядко се качват хора, но все пак имаше нещо като следа, по която да се ориентираме.
След още малко усилия се озовахме на брега на Горно Типицко езеро. Срещу нас се възвисяваха Типиците – няколко върха, обграждащи циркуса и езерото като венец. Часът беше 12:15.
Седнахме край езерото да си починем и да хапнем нещо леко за подкрепа. До билото ни оставаше съвсем малко изкачване. След кратката почивка събрахме сили и продължихме към последното за този преход изкачване.
След като набрахме още малко височина, се обърнахме назад, за да се насладим на гледката и да снимаме езерото. От тази височина Горно Типицко езеро има доста любопитна форма – при определен ъгъл на гледане наподобява формата на човешки ембрион.
Последва стръмно изкачване по тревист склон, с което достигнахме до премката между върховете Типиц и Голям Типиц. Свърнахме наляво, изкачихме още малко и се озовахме на връх Голям Типиц, висок 2645 метра. Часът беше 12:50.
Покрай върха преминава пътеката от хижа Вихрен към Тевно езеро, която е част от маршрута Е4.
Точно когато бяхме на върха, получих изненадващо телефонно обаждане. Оказа се, че наши приятели се намират някъде под нас, в района на Башлиица. Те бяха тръгнали да изкачват Бъндеришки чукар. За съжаление, нямаше как да се засечем.
От Голям Типиц продължихме в северна посока към Опрено. След изкачването му, на височина 2637 метра, продължихме към Възела. Малко преди него свърнахме по стръмния тревист склон, който води към Тевно Василашко езеро.
Спускането винаги е по-предизвикателно от изкачването, особено по стръмни терени. Тук на места пътеката преминаваше през ронлива почва – смес от пръст и дребни камъчета, което допълнително затрудняваше слизането. С повишено внимание обаче успяхме безпрепятствено да достигнем до брега на Тевно Василашко езеро.
Тевно Василашко е най-високото от Василашките езера. Под него са Горното и Долното Василашко езеро, през които щяхме да продължим надолу към хижа Демяница.
Часът беше 13:50. Нито следа от другата част от групата, които би трябвало да се бяха качили до езерото директно от х.Демяница много преди нас.
Разположихме се удобно край езерото, беше време да обядваме. А над нас бдяха върховете Опрено и Василашки Чукар. Голям Типиц така леко надзърташе иззад Опрено. Ясно се виждаше къде бяхме само час преди това.
След като добре си починахме, стана време да продължим към Горно Василашко езеро. Избрахме пътеката, която започва вляво от отока на Тевно Василашко. Последно бях идвал тук преди около 20 години и не помнех по коя пътека бяхме минали тогава. Оказа се, че сме избрали грешния вариант.
Спускането беше по стръмен улей с много подвижни камъни и доста хлъзгава трева – кошмарен терен за слизане. В крайна сметка обаче успяхме да достигнем до Горно Василашко езеро без инциденти.
А докато ние се мъчехме да слезем по този стръмен улей, другата част от групата са се изкачвали към Тевно Василашко по другата, по-читава и по-лека пътека. Така, без да се усетим, сме се разминали. Те са се изкачвали доста бавно и са достигнали Тевно Василашко около 15:00 – приблизително по същото време, когато ние вече бяхме при Горното Василашко езеро.
А пък не се сетихме да се чуем по телефона, макар и да имаше обхват само на отделни места. Ние, разбира се, нямахме представа къде са те. Когато стигнахме Горно Василашко езеро и не видяхме никого от групата, решихме, че вероятно са се отказали да се качват до Тевно Василашко и вече са тръгнали обратно към хижата. Затова и ние, без да губим много време, продължихме надолу към Долното Василашко езеро. Достигнахме Долно Василашко езеро около 15:15 часа. Тук вече започнахме да срещаме хора, имаше туристи почиващи си около езерото и други спускащи се по пътеката идваща от към хижа Вихрен с тежки и големи раници.
От там до хижа Демяница няма нищо интересно, спускане по маркирана пътека през гората. Достигайки хижа Демяница установихме че нашите приятели са все още някъде нагоре по трасето. Както установихме сме се разминали по пътеките. Хижа Демяница има един недостатък, около нея има много реки и страшно много комари. Първоначално мислехме да изчакаме другите да се върнат и заедно да спуснем по пътя до колите, но бързо си променихме решението след няколко ухапвания от комари и поехме надолу без да чакаме другите.
Коментар