Преход от хижа Рибни Езера с изкачване на връх Кьоравица, траверс към връх Рилец, продължаваме по билото към връх Теодосиеви Кули и спускане към връх Бричебор и от там към Рилски Манастир.
Това е третият ден от преходът ни в Рила:
- Ден 1 Петък: от Боровец с кабинковият лифт до Ястребец, от там до връх Мусала и хижа Грънчар
- Ден 2 Събота: От хижа Грънчар до Рибни Езера
- Ден 3 Неделя: От Рибни Езера през върховете Кьоравица и Рилец да подхванем Бричеборското било и да слезем на Рилският манастир.
Ставането сутринта в Неделя беше малко тегаво, но пък на планинският въздух махмурлукът е по-лек. Закусихме в хижата пържени филийки – 3лв бройката, отделно по 3 лева за сирене или сладко. Така 2 филийки с парче сирене и сладко излизат 12 лева.
Докато другите пийнат кафенце и се помотаем, другите групи една по една тръгнаха по маршрутите си. Един от познатите беше с платена група и щяха да ходят донякъде по нашият маршрут, те тръгнаха малко преди нас. Така се случи, че ние отново тръгнахме в 9 часа сутринта. По принцип не е препоръчително такова късно тръгване, но такава си ни беше групичката.
Пуф Паф и бавничко се изкачихме до превала под връх Кьоравица. Тъкмо настигнахме другата група, които се приготвяха вече да тръгнат към върха. С Влади отидохме да видим Синьото езеро и да го снимаме. Миглена и Биляна останаха да си почиват. То иначе до мястото от което се вижда Езерото са няма и 5 минути без раница. Върнахме се и потеглихме нагоре към Кьоравица.
Там седнахме да похапнем малко, нещо като втора закуска. Наблюдавахме другата група как минава по траверса към Рилец. След малко и ние поехме нататък. През цялото време отляво на нас беше Мермерското езеро с формата на сърце, а отдясно - Смрадливото езеро, най-голямото ледниково езеро на Балканският Полуостров.
Изкачихме се до връх Рилец, но не отидохме до най-връхната му точка, там се бяха настанили другата група. Полюбувахме се за кратко на гледката към Смрадливото езеро и поехме по дългият път, който ни очакваше днес. Някъде по средата на траверса между Рилец и Теодосиевите караули спряхме на едно панорамно място да починем и да снимаме красивите Джендемски Езера.
Последва леко изкачване и обхождане в тревата докато достигнем връх Тодосиеви Караули. Там направихме обедната ни почивка, беше вече малко след 12:30. Откриваше се гледка към Манастирските езера, Мальовишкият дял на Рила, целият траверс от върхове между Рибни езера и хижа Македония беше точно срещу нас в южна посока.
Последва продължително и леко спускане и малко по-стръмно и кратко изкачване към връх Баба. Връх Дъбрава намиращ се между двата леко го подминахме. На връх Баба бяхме в 13:30. Гледката през цялото време беше зашеметяваща. Със намалянето на надморската височина всичко около нас започваше да става по-цветно. Особено на връх Чаушка чука.
Продължихме надолу по виещето се било, тревата започна да става по-висока, някой скоро беше минавал та горе долу си личеше нещо като пътека. Така с кратки почивки малко след 3 следобед бяхме на мястото преди връх Бричебор, където табелка ни указваше да свием надясно към Рилският манастир.
Лошото е че следата в тревата тук изчезна, извадихме телефоните с орукс мапс при мен и ViewRanger на телефона на Мига. Въпреки това бая се полутахме из клека и високата трева докато хванем нещо като пътека в гората, успокихме се като видях малко по-надолу на едно дърво че има табелка. Бяхме хванали пътеката.
А тя пътеката движи по едно ребро в гората, хем е стръмна и права, а и не добре почистена от нападали дървета. Та си беше приключение докато изминем тази и част, докато навлезем в широколистната гора, където пътеката вече ставаше плавна и обиколно движеше из Рило-манастирската гора.
На последната отбивка на картата вместо да хванем наляво и да излезем на хотел Рилец, ние хванахме надясно и се спуснахме на едни изоставени бунгала, а след това стигнахме до Къмпинг Бор, който е на 1км от манастира. Получи се малко излишно ходене, но важното е че пристигнахме в района на Манастира. Някъде към 17:40 бяхме на самият Рилски Манастир.
Позамихме се, преобухме се, някои се наредиха за мекички и стана 6 часа. Натоварихме се на колите и спряхме на заведението Дяволските Води да хапнем и пийнем по бира. Ядеше ми се рибена чорба, ама нямаше. Така че си поръчах пържола с гъби, беше доста добре направена и вкусна. Към 20:30 си бяхме вече в Благоевград и нашето тридневно приключение в Рила приключи.
Коментар