Вело преход във Влахина планина – изкачване до Коматинските скали през Сушица и след това спускане към Сухострел, каране към Дебочица за да видим водните лилии. Преди 4 години направихме велопрехода в обратна посока – през Падеш, изкачване до Дебочица, от там към Сухострел и Коматинските скали.
Преди няколко дни ни казаха, че водните лилии в село Дебочица вече са разцъфнали, така че решихме да ги посетим. Планът бързо се оформи – този път да завъртим първо през Коматинските скали, като се изкачим от Сушица. Събрахме се стабилна група 8 човека от Благоевград и 1 от Крупник, който идва да кара за първи път с нас – човек на 63 години, но в перфектна физическа форма.
До Коматинските скали няма какво толкова да описвам. Карали сме до там много пъти. До с.Сушица пътя е горе долу добре. Нагоре асфалта става доста по-разбит. А последните 2.5 км от отбивката до скалите е черен път.
Точно под Коматинските скали има изграден параклис, а под параклисът са направили нов голяма навес с маси и пейки. А на най-източната скала са монтирали голям бяла кръст. Като цяло грозна работа – мястото беше много по-магнетично и завладяващо без тези човешки добавки. Навеса и параклиса можеха да ги направят в по-ниското, до бившият магазин, така че да не замърсяват гледката към скалите.
Там на скалите пристигнахме към 13 часа, седнахме да обядваме под навеса. Към 13:30 се приготвихме и започнахме да спускаме към река Вранещица, след като преминахме през моста от ляво е параклисът св. Панталей, който така и не спрях да снимам. Последва изкачване към изоставеното село Сухострел.
До Сухострел беше приятен пътя, но като преминахме от другата страна на баира и вече навлизайки в землището на Дебочица започнаха да се появяват локвите и калните участъци. За щастие имаше как да се заобиколят, но трябваше да избутваме колелата. Добрахме се до една изоставена махала на с. Дебочица и започнахме кратко стръмно катерене към водоема с водните лилии.
Там направихме по-дълга почивка и задължителните снимки. Някои от участниците вече бяхме доста изморени, но по-трудната част от маршрута вече беше зад гърба ни. Оставаше ни предимно спускане към Падеш.
За разлика от преди 4 години, този път не направихме грешката да се забием към кметството на Дебочица, ами от трафопоста хванахме обиколният път, който ни изведе на отсрещният хребет над селото. Така си спестихме стръмно спускане и след това изкачване. От там вече до Падеш беше само спускане, взехме разстоянието бързо. След кратка почивка се отправихме към Благоевград, където седнахме за заслужена бира.
Коментар