Изкачването до Манастирските езера и след това по билото към върховете Теодосиеви Караули, Рилец и Кьоравица е изключително панорамно и се виждат изобилие от красиви планински езера като Джендемските, Смрадливото, Мермерското и Рибните езера.
Планът беше да направим еднодневен кръгов маршрут, с кола да се придвижим до началото на пътеката за Манастирските езера, след което като достигнем до Рибни езера да се спуснем към Тиха рила и от там по пътя да се върнем до колата. Отбивката е някъде около средата на пътя между Кирилова поляна и Тиха рила.
Първоначално бяхме 4 човека, но се присъединиха още 2-ма с ниска кола. Която в крайна сметка оставихме на едно уширение на около 2км след Кирилова поляна и 6 човека се натоварихме в Субаруто на Бучински. Малко тесничко, но за следващите 2км до отбивката изтърпяхме.
Пътеката до Манастирските езера се оказа много добре маркирана с бяло-зелено-бяла маркировка, отделно имаше и много насочващи табели. В началото изкачването в гората беше стръмно, покрай пътеката е пълно с боровинки, които към август вече ще са узрели и готови за бране. Докато излезем в по-откритите части на Рила имахме само 1 леко препятствие, трябваше да пресечем една малка рекичка, но толкова рано в лятото беше пълноводна и трябваше да се събуем и прегазим реката. След някоя друга седмица ще може да се мине по камъните, които сега бяха залети.
Така с бързичко темпо напредвахме и следвайки си маркировката достигнахме до първите от Манастирските езера. Като цяло не почивахме, само на крак за по 1 минута да пийнем вода. Вече достигнали малко под най-голямото от Манастирските езера – Черното Гьолче започнахме да се изкачваме към билото, което върви северно от връх Баба. След като се качихме на билото свихме южно към върха.
След връх Баба се спуснахме леко надолу, преди да почнем леко да качваме към връх Дъбрава, той се пада на 100-тина метра южно от основното било. Никога не бих приел това за връх, но ето че на картите е отбелязан и нямаше как да не отскочим до него – висок е 2577 метра.
След Дъбрава дойде време да качим връх Теодосиеви Караули, изкачихме го бързо, за около 15 минути. Вече беше време за обед и се чудехме къде да седнем да похапнем, духаше вятър рака че решихме да продължим докато си намерим някъде по безветрено място. Намерихме го някъде между Теодосиевите караули и вр.Рилец. Това реално ни беше първата по-сериозна почивка. От този момент вече се откри страхотна гледка към Джендемските езера, които са заключени в циркуса между двата върха.
Починали, похапнали и събрали сили бързо достигнахме до билото на връх Рилец. Това е приятно тревисто, но до самата връхна точка е един неприятен камънак. Все пак отскочихме то връхната кота, където е и табелата на върха монтирана на един голям камък.
Оставаше ни последната част от прехода включващо изкачване – да спуснем леко надолу и след това да се качим до връх Кьоравица. В ляво от нас се показа и Мермерското езеро, чиято форма наподобява на сърце.
Групата спря на вр.Кьоравица за кратка почивка, аз продължих и отскочих до подножието на Малък Мермер, целта ми беше да снимам Синьото езеро – за мен едно от най-красивите в Рила. Тъкмно там засякох един познат от Благоевград – Деан. Той с една група бяха към приключването на друг кръгов преход в района – от кантоните на Илиина река към Кадин гроб,, от там по билото през Аладжа Слап, Карааланица и Павлев връх и завършека спускане покрай Синьото езеро към кантона – добра идея за бъдещ преход.
Та след като снимах Синьото езеро се върнах леко назад, другите от групата тъкмо се бяха спуснали от Кьоравица. Така че заедно тръгнахме надолу към хижа Рибни езера. В края на Юни пътеката беше доста мокра, имаше още преспи наоколо, които се топяка и често се налагаше да газим в плитка вода.
На хижата спряхме отново за по-дълга почивка, хапнахме, някои си взеха по бира, а други си накиснахмне уморените крака в студената вода. Все пак ни оставаха още около 8км ходене до колата.
Та след Рибни езера няма какво толкова да се описва, хванахме си пътеката надолу към Тиха Рила, и от там по макадаменият път в посока Кирилова поляна, та колата бяхме оставили някъде по средата на този път.
Общо за деня ни се насъбраха близо 27 км с 1600м положителна денивелация. Взехме ги за 9 часа и 30 минути.
Видео от Прехода:
Коментар