Всяка година около Трифон Зарезан винарните в мелнишкият край имат празнична програма и дегустация на вино. Тази година това се случи в Събота на 19-ти Февруари. Прогнозата за времето беше идеална за един вело винен тур из мелнишкият край.
Сбирката беше в 9 сутринта пред магазин Бела Екстрийм в Петрич. Сутринта студът все още пощипваше, но се очертаваше ясно и слънчево време. Пред магазина се събрахме около 15-тина човека с колела. От Петрич до Марикостиново карахме по асфалтовият път.
От Марикостиново започнахме леко изкачване по един бетонен път, който минава покрай селското гробище, то бетонът беше до гробището, след това пътят стана почвен, виещ се из лозята над селото.
Достигнахме и до табела указваща вело трасе между винарните Рупел и Орбелус. Винарната Рупел се намира в село Долно Спанчево, беше встрани от нашият маршрут и не я посетихме. Винарната Орбелус също беше леко в страни, но отидох да я снимам. Има формата на огромна бъчва.
Маршрутът продължи измежду лозята докато се излезе на асфалтовият път преди село Хърсово. От там по асфалта се отправихме към винарната Вила Мелник, намираща се между селата Хърсово и Виногради.
Тържествената програма беше започнала, имаше фолклорни състави и народна музика на живо. Изиграха се много хора, а зрители и участници в събитието имаше с хиляди. Слънцето вече напичаше и беше много приятна обстановка, пихме по няколко чаши вино докато се наслаждаваме на добрата организация за празника.
След това с колелата се отправихме към селата Виногради, Лозеница и Зорница. Точно преди село Зорница се отбихме по черен път пак покрай лозови масиви. В един момент пътя се разделя, като по едно от разклоненията може да стигнете до село Хотово, по друго до село Левуново, а ние хванахме към село Капатово и винарната Златен Рожен.
Въпреки че празничната им програма беше свършила, все пак влязохме във виненият бар за дегустация. Черпиха ни с 4 вида вино и подходящо мезе за тях. Особено очарован съм от розето им от Широка Мелнишка Лоза.
След като дегустирахме вината, се оправихме по пътя към Генерал Тодоров, пресякохме река Струма по ЖП моста и се отбихме до минералните гьолове на Рупите. Не пропуснах да се топна за 10-тина минути в минералната вода.
Вече прехвърляше 5 часа и беше време да се прибираме към Петрич. Поехме по черен път към село Митино, и от там по асфалтов път към село Ръждак и Петрич. За нощувка се настанихме в хотел Мая, приятен и бюджетен хотел, който препоръчвам. На другият ден ни чакаше зимно изкачване на връх Радомир, първенецът на планината Беласица.
- 126 views