Зимното изкачване на връх Радомир 2029м е най-удачно да се направи от село Коларово или хижа Лопово. По-голямата част от групата тръгна от селото право нагоре, друга част си спестихме част от ходенето и се качихме с джипове близо до хижа Лопово.
То идеята ни беше да нощуваме на хижата, но имало проблем с комина и хижата не работеше. За след вело виненият тур с велосипедите останахме за нощувка в Петрич, и на сутринта 7 човека с два джипа се качихме близо до хижа Лопово.
Малко преди хижата поехме по един път в източна посока. Джиповете оставихме до един заслон, и продължихме пеш до сборната точка да изчакаме групата тръгнала пеш от село Коларово. Те бяха около 20-тина човека, включително 2 деца.
От тази сборна точка продължихме пеш нагоре по заснежен дърварски път, като в един момент хванахме право нагоре през гората докато стигнем друг път. Така на няколко пъти по път и директно през гората, докато не излязохме от гората, малко под самият връх Радомир.
До върхът се качихме от северозападното му ребро. Като цяло времето беше добро, като с наближаването на върха вятъра леко се усили. Беше облачно, като на моменти слънцето се опитваше да пробие. Малко под върха от източната страна беше по-безветрено и там си устроихме обедното угощение.
След една така сравнително дълга обедна почивка с тестване на домашни убавини като пастърми, луканки, сланина, ракийка и винце се строихме на връхната пирамида за обща снимка, и след това поехме по обратният път надолу. Снегът се беше поразмекнал и слизането не беше много по-бързо от изкачването.
Коментар