Екопътека Поглед към 9 планини изкачваща връх Сирищнишка Рудина

Екопътека „Поглед към девет планини“ е изградена през 2015-та година, започва от село Сирищник и се изкачва до първенеца на Рудина планина – връх Сирищнишка Рудина с височина 1172 метра. Всъщност само 9 планини се виждат по пътеката, която се намира по южният склон на планината. От самият връх гледката е към много повече планини, защото се открива поглед на север и на запад към Северна Македония и Сърбия.

В същия ден вече бяхме изкачили първенеца на Голо Бърдо връх Ветрушка и тази екопътека беше следващата ни цел. От Радомир се придвижихме до село Ковачевци и отбихме при кръстовището със самолета в северна посока до намиращото се съвсем наблизо село Сирищник. В центъра на селото има отбивка вляво обозначена с табели, с колите се достига до един паркинг в края на селото разположен пред една стара черква.

От тук е началото на екопътека „Поглед към девет планини“. От тук до върха разстоянието е малко над 3км. Паркингът е на 700 метра надморска височина, така че до върха са 470 метра денивелация. На по стръмните места има изградени дървени стълби.

В един момент пътеката пресича асфалтовият път водещ до хижа Джамен, така че по-мързеливите може да си спестят част от ходенето пеш. Точно под асфалтовият път се намира обект „Теренна Мозайка Окото“.

Преди самият връх, на няма и 100 метра от него се намира заслон Погледец с изградена дървена наблюдателна кула, от която се открива красива гледка към множество планини, както обясних по-горе.

Реално екопътеката не продължава до самият връх Сирищнишка Рудина, но той е съвсем наблизо. До самият пряпорец на върха има широка маса с две пейки, където да отмори човек и да се наслади на красивият изглед към Краището.

За връщането има 2 варианта: Да се върнете обратно по същият път, или да слезете по стръмният склон към хижа Джамен. По склона към хижата има изградени дървени стълби, но са правени през 2015-та и от тогава не са поддържани. Трябва да се слиза внимателно по тях.

Ние избрахме този маршрут за връщане, вече достигнали до асфалтовият път се върнахме към екопътеката, която го пресича над теренната мозайка Окото. Точно там има няколко пейки, от които се открива страхотна гледка към язовир Пчелина и Рила планина.

След като достигнахме колите се зачудихме дали да не отскочим и до параклиса „Св.Йоан Летни“ разположен на скалите над язовира, но решихме да го отложим за друг ден и се прибрахме към Благоевград.