Тръгнахме от хижа Вихрен, изкачихме Муратов връх и нощувахме на хижа Синаница. На другия ден изкачихме връх Синаница и се върнахме към хижа Вихрен.
Поводът да ходим на Синаница в края на август е, че Михаела има рожден ден на 28-ми и стана традиция на тази дата да се качва на връх Синаница. Аз се включвам за трета година, като първия път изкачихме връх Синаница през Конски кладенец, а втория – от местност Мандрата. Тази година началото беше от хижа Вихрен.
Видео от Прехода:Всъщност по нашия маршрут тръгнахме само трима човека – аз, Митака и Миглена. Рожденичката и другите щяха да се качат отново от Мандрата до хижата.
Ден 1: Шилигарника – хижа Вихрен – Муратов връх – хижа Синаница
Тъй като щяхме да нощуваме на хижа Синаница, не бързахме да тръгнем рано сутринта. Тръгнахме към 10 от Благоевград, даже имах време сутринта да си направя планинска застраховка, защото ми изтичаше точно същия ден и за следващия вече нямах покритие. Според мен това е задължително, ако ходите на планина, а цената е 30 € за една година. Ако не ходите често на планина, може да си направите застраховка само за дадения уикенд или за колкото дни ще сте в планината.
Някъде около 12 часа бяхме на Шилигарника. Пътят нагоре беше затворен, а оттам до хижата извозват бусчета на цена от 4 € на човек – абсолютна алчна история. Уж социална услуга, за да не се претоварва движението нагоре, а са го обърнали на печалбарство! За сравнение ще ви дам маршрута Благоевград – Картала, където цената също е 4 €, но разстоянието е в пъти по-голямо.
Та разстоянието от Шилигарника до хижа Вихрен е 4 км и го взехме точно за 1 час. Кратка почивка пред хижата и продължихме нагоре към Муратово езеро. Въпреки че беше делничен ден (четвъртък), имаше много хора по пътеката към езерото. Семейства с деца се бяха разположили покрай реката след дървеното мостче. А и покрай самото езеро имаше много хора.
Направихме кратка почивка, поседнахме да отморим. Чакаше ни стръмно изкачване до Бъндеришка порта, която много хора грешно наричат Муратова порта (а тя се намира между Муратов връх и Гредаро). Та бавно и славно, с постоянно леко темпо, се изкачихме до горната част на Спано поле.
С Митака решихме да изкачим Муратов връх. Миглена остана да си почива на Бъндеришка порта и да ни наглежда раниците, които оставихме там. До върха се качихме за около 20–30 минути. От него се открива една от най-впечатляващите гледки в Пирин. Точно срещу вас е мраморното било с първенеца Вихрен и нататък наредени Кутело, Кончето, Бански Суходол и т.н. Точно под върха са Влахинските езера, Муратово езеро и Гергийските езера. Виждат се също Бъндеришките езера и малка част от Спанополските езера.
Направихме по няколко кадъра на Муратов връх и се спуснахме обратно до портата. Взехме си раниците и заедно с Миглена продължихме по синята маркировка към хижа Синаница. Но за разнообразие, вместо да хванем към Синанишка порта, се отбихме и минахме през портата между Безименния връх и Георгиица. На някои карти се води като Георгийска порта.
Разстоянието може би е малко по-кратко така, а денивелацията е почти същата. Но не сбъркахме с избора, защото оттам минават много малко хора и попаднахме на места с необрани, хубаво узрели едри боровинки. Така с тези боровинки забавихме темпото и често спирахме да похапнем.
След портата има кратко стръмно спускане и после държахме леко вдясно, за да избегнем камънака, докато се добрахме до пътеката от хижа Синаница към Гергийските езера. Вече стъпили на пътеката, имахме кратко изкачване, с което леко заобиколихме Безименния връх от северната му страна, и започна спускането към хижата.
Там срещнахме две крави и един бик на пътеката, които ни съпроводиха почти до хижата. Бяха кротки и се движеха пред нас.
Когато пристигнахме в хижата, установихме, че останалите от групата още ги няма. Нямаха и обхват, така че се настанихме и зачакахме да пристигнат. Не след дълго започнаха да прииждат един по един от душевадките под хижата.
Вечерта прекарахме в столовата на хижата с хапване и пийване, като излязохме да снимаме залеза. Изчакахме да мине полунощ, честитихме на Михаела рождения ѝ ден и се отправихме към леглата.
Ден 2: хижа Синаница – връх Синаница – хижа Вихрен
Сутринта не бързахме със ставането. Бяхме си поръчали мекици за закуска (на цена от 2 € бройката). Хапнах две мекици, че даже ги снимах и на фона на езерото и върха.
Събрахме се цялата група от 9 човека за обща снимка и потеглихме нагоре към връх Синаница, като маршрутът ни беше директно от езерото нагоре. Стръмно е, но не е сложно за качване. На мен ми отне около 50 минути, по-бавните се качиха за час и половина.
Горе на върха се задържахме много време, може би час и половина. То не бяха свещички, балони, лакомства и т.н. – каквото си е нужно за отпразнуване на рожден ден на върха. В същото време чакахме двама приятели да дойдат откъм хижа Вихрен. Дори ги видяхме срещу нас на Момин връх, но прецениха, че няма да смогнат до Синаница и ни изчакаха там.
След връх Синаница се отправихме към Синанишка порта, а при Момин връх двамата приятели се присъединиха към нас. На портата групата отново се раздели. Част от групата се спусна към хижата и оттам щяха да слязат до Мандрата. А ние продължихме към Бъндеришка порта.
Малко преди портата има изворче. Макар и да беше затлачено, все пак с канче можеше да се налее вода. Там, на тревата до изворчето, седнахме за обедна почивка и да похапнем.
След почивката последва спускането към хижа Вихрен. Когато си изморен, не е особено приятно това спускане, но бавно и внимателно се спуснахме. Преходът приключи на заведението под хижа Бъндерица – при Лазар, със студена бира в ръка.
Коментар