Неделният ден на 23-ти Февруари обещаваше да бъде слънчев, а снегът по билото на Влахина планина изглеждаше да е малко погледнато от долината на Струма. Така че бяхме решили да се качим на най-високият връх на планината – връх Огреяк, или както повечето го знаят като връх Кадиица, висок е 1924м и е на 9-то място сред планинските първенци на България.
Събрахме се групичка планинари от Благоевград и Петрич, придвижихме се с коли през село Сушица до малко след разклона за Коматинските Скали, точно до отбивката където в ляво е за бившата застава, а в дясно се спуска до реката. От там поехме пеша по пътя, който спуска до реката и след това покрай нея продължава до самото подножие на върха.
Вече достигнали самото подножие на връх Огреяк в картата на BG Mauntains има отбелязана пътека по рида отляво, явно някой е храсталясвал там и е качил трака, пътеката ако може да се нарече такава е доста обрасла, не я препоръчвам. По-добре да се хване по десният рид, където в началото има и нов дървосекачен път. Ние се прецакахме и хванахме по отбелязаната пътека на картата.
В един момент се отбихме от нея по един от новонаправените пътища в района, който свърши в един момент и ни се наложи да откатерим директно по стръмният склон измежду дърветата и като свърши гората по голото било. Добре че снегът не беше дълбок, а вече на откритото беше съвсем издухан, като беше останала само по-твърдата основа.
На билото започна да духа силен и смразяващ северен вятър, така че на върха не се задържахме дълго, колкото за по някоя снимка и поехме надолу, но не по същия път, а към заставата, така че да направим кръгов маршрут. Пак объркахме пътя и през една нива и едно дере директно излезнахме на заставата, пътят заобикаляше дерето, но го бяхме пропуснали.
На изоставената бивша гранична застава си спретнахме малко пиршество, но и там не се задържахме дълго, слънцето вече клонеше към залез. При колите достигнахме тъкмо навреме, беше започнало да се здрачава. Прибрахме се поуморени, но доволни и щастливи от така импровизираният преход.
Коментар