Предните две години каранията ни в района на Мелник бяха в понеделника на Великден. Тази година поради ограниченията с пътуванията направихме велоразходката на 9-ти Май. Събрахме се групичка от 10 колоездачи, като трима пътувахме с влака от Благоевград до гара Генерал Тодоров, другите се придвижиха с коли.
Предните години по-голямата част от маршрута беше по асфалт, тази година малко променихме и заложихме повече на черни пътища. От с.Генерал Тодоров до с.Хърсово си се кара по асфалтовият път, малко след с. Хърсово има една отбивка в дясно по черен път, който слиза леко в дерето и започва да катери от отсрещният склон. Изкачването не е дълго и веднъж достигнали билото карането е много приятно по билата на хълмовете, а откриващите се гледки – зашеметяващи. Виждат се всички околни планини, като най-ясно изразени са Славянка, Пирин и Беласица.
Така карайки по билото в един момент се озоваваме над село Златолист и църквата „Свети Георги“ където е гробът на Преподобна Стойна. Спускането до селото е по доста изровен и на моменти стръмен път. Излиза се на пътя на 200-300 метра преди църквата.
С падането на карантината алъш-веришът беше потръгнал, но като цяло нямаше много хора. Предни години имаше по няколко автобуса с туристи, отделно и много дошли с автомобили, сега беше по-спокойно. След почивка, снимки и пийнали по студена бира се отправихме към Роженският Манастир. До там е около 5км леко изкачване по черен път, пътят става и за леки коли, като чат пат минаваше по някоя такава и вдигаше прахоляк.
В Роженският Манастир също беше по-спокойно от обичайното, повечето хора явно все още не смееха да пътуват. Този път се отбихме по екопътеката, която води към Мелник. Оставихме колелата на една беседка и отскочихме пеша до връхната точка на пътеката. Предните две години не се решихме да дойдем в тази посока – голяма грешка. До най-високата точка се достига за 10-тина минути, а гледките от там са много красиви, виждат се голяма част от мелнишките пирамиди.
След задължителната фотосесия се отправихме към Мелник, предната година се спуснахме до село Рожен и от там по асфалта към село Кърланово. Този път си спестихме отбивката до Рожен, по един черен път излезнахме точно на превала на асфалтовият път между Кърланово и Рожен, от там до Мелник е само спускане по асфалт.
В Мелник предните години сядахме да хапнем на заведение, тази година преценихме че е по добре в да си вземем студена бира и нещо за хапване от магазина и си направихме седянка в градският парк. След почивката поехме към село Лозеница, и след него отбихме към село Зорница. В един момент отбихме в дясно по черен път и през лозови насаждения се отправихме към село Капатово, където се включихме към асфалтовият път. От там тези, които бяхме дошли с влака се отправихме към гара Генерал Тодоров и се прибрахме доволни и пълни с емоции в Благоевград.
- 151 views