Тази част от Родопите между с. Аврамово и с. Орцево не я бях преминавал, така че му дойде времето да се осъществи и този преход, в случая с колела.
Бяхме само трима човека, нямаше други желаещи – аз, Митака и Михаела. Оставихме колата точно до моста над река Места, срещу гара Генерал Ковачев (където е отбивката за Елешница). Добре че бяхме тръгнали по-рано, защото задръстването при Симитли ни забави, но пристигнахме тъкмо навреме, за да хванем влака в 11 и малко, с който да се придвижим до гара Аврамово.
Придвижването с Родопската теснолинейка винаги е било емоция. В днешния съботен ден имаше доста пътници, но и повече вагони. Разположихме колелата в първия вагон – две на най-предната врата и едно в края на вагона.
На Якоруда се разминахме с идващия бърз влак, за който също чакаха много туристи в посока Разлог и Банско. Движехме се с леко закъснение, така че на гара Аврамово пристигнахме точно в 13 часа, а по разписание трябваше да пристигнем в 12:32.
Гара Аврамово е най-високата гара на Балканите, с надморска височина 1267 метра. Добра начална точка за преход в Родопите. Най-високата точка по маршрута щеше да е връх Велиица с височина 1711 метра. Очакваха ни около 500 метра плавна положителна денивелация.
От гарата тръгнахме по асфалтовия път до село Аврамово. След селото пътят стана черен, но приятен за каране, дори бих казал прекалено сух и прашен. Докато постепенно набирахме височина, отдясно на нас се откриваха красиви гледки към по-голямата част от Рила. Дори ясно се очертаваше Мечият проход, където се намира хижа Македония.
По едно време по пътя застигнахме голяма пешеходна група от над 20 човека. Казаха, че и те вървят към село Орцево и ще нощуват там. В селото туризмът е добре развит, има къщи за гости с обща леглова база за над 60 човека. А и Орцево се слави като най-високото село в България, с надморска височина между 1550 и 1650 метра. Намира се на маршрута Е8, така че често се посещава от туристически групи.
Ние бавно и монотонно достигнахме до връх Велиица. То „връх“ е силно казано – една точка встрани от черния път, с малка скаличка и поставена табела. Тъкмо за няколко снимки. След върха имахме кратко стръмно спускане към едноименния заслон. Около заслон Велиица имаше няколко компании, насядали по масите и пейките и разпускащи с барбекю и бира.
Преди няколко години бях карал в този район от село Орцево през заслона към махала Бозьова и с. Златарица. Предложих да покараме дотам и след това да се върнем към Орцево. Лека грешка, защото по спомени мислех, че теренът е по-равен, а то се оказа типичното родопско равно – демек надолу-нагоре. В крайна сметка стигнахме само до Бозьова махала и обърнахме колелата обратно към Орцево.
Някъде около 16:30 бяхме пред кръчмата на Муса. Човекът ни посрещна подобаващо, пихме по няколко бири, пробвахме домашно сирене и други глезотии. Сигурно се заседяхме там около час.
Продължихме си по пътя през селата Черешово и Палатик към Елешница. Само да вметна, че до с. Орцево достига много добър асфалтов път, но той преминава през Бабяк. От Орцево до Черешово има кратък черен участък, а оттам до Елешница вече е асфалтов път, който преминава през много красива и живописна долина. Реално от Орцево до Елешница е почти само спускане.
Първоначално планирахме да се топнем в минералните извори при Елешница, но времето много напредваше, а на следващия ден ме чакаше тежък пешеходен преход в Рила, така че пропуснахме минералната баня и направо се отправихме към колата.
За деня направихме 51 км с 900 м положителна и 1400 м отрицателна денивелация.
Коментар