Това е един от традиционните велопреходи организирани от Bela Extreme от град Петрич. Тази година 2020-та ще е 10-ти юбилей, ще се проведе на 29 и 30-ти Август, ако ситуацията с коронавируса не се е променила.
Маршрутът е следният: в събота от Петрич се качва до хижа Конгур, където се нощува. Някои от участниците във велопрехода ги извозват в неделя сутринта до хижата. В неделя се качваме с колела до вр.Конгур, от където по подбилният път минаваме покрай връх Радомир, прохода Железни Врата, връх Тумба /изкачва се по желание/ и спускане към село Скрът. От там по асфалтовият път се прибираме в Петрич.
Та сега накратко ще ви опиша спецификите на миналогодишното ни каране по този прекрасен маршрут. Както обикновено в горещия съботен ден около 17:30 тайфата се събра пред стадиона в Петрич, там е изходът за хижите Беласица и Конгуро.
Следва едно не много приятно изкачване в жегата, особено първите километри по асфалта до отбивката за хижа Беласица са леко тегави. Нагоре става вече по-прохладно. Хубаво е да си имате челник и/или фарче, че по-бавните като мен ни стъмни малко преди хижа Конгур.
Вечерта на хижата е пословична, опъва се една обща голяма маса и се почва, на кой каквото му е сладко, имаше и музикален съпровод на гайда. Важното е човек да се забавлява с мярка и да си легна по-навреме, защото на следващия ден положението не е леко.
Сутринта се става към 7, закуска, стягане на багажа и към 8 се потегля към връх Конгур, къде с каране къде с бутане се качихме до горе. От там се открива страхотна гледка към Сереското поле, река Струма и езерото Керкини. А от Българска страна се вижда цялата долина на Петрич и Сандански и всички околни планини, като най-ясно се виждат Пирин и Славянка.
След вр.Конкур се поема по пътя, който върви малко под билото от българската страна на границата, така се достига до подножието на връх Радомир/2032м/ - най-високият на Беласица. Който иска го изкачва, който го мързи си почива или продължава по пътя, който започва да се спуска надолу.
Следващата по-голяма спирка направихме на прохода Железни Врата/Демиркапия/, легендата казва че от там е преминала войската на Василий 2-ри, която ударила в гръб българската войска на Самуил. От прохода също има красиви гледки към северната част на Гърция.
От там следва едно скучно каране до подножието на връх Тумба. Беше сезонът на боровинките и склоновете на планината беше изпълнена със събирачи. Ние също не пропуснахме, през цялото каране спирахме за почивки и беряхме с пълни шепи от сочните боровинки. Имаше страшно много из цялата планина.
Достигнали подножието на връх Тумба ни оставаше само спускане надолу до село Скрът, но преди това направихме голяма почивка на местността Щаба – там хапнахме печени свински пържоли и пийнахме студена бира, които верни ятаци бяха приготвили за вело ентусиастите.
След спускането до село Скрът вече минахме на асфалта, а в ниските части жегата отново започва да ни смазва. В Петрич достигнах с последни сили и директно към гарата, където се натоварихме в задушният вагон и поехме към Благоевград.
Коментар