Велообиколка на Ситония за два дни

Велообиколката на Ситония се прави всяка година в средата на октомври и се организира от клуб Бела Екстрийм от Петрич. За мен това беше първо каране там и определено си заслужаваше.

А защо си заслужава ли? Защото полуостровът е с много начупена брегова линия и има страхотни заливи и плажове, покрай които се минава с велосипедите. Лазурни води и малки островчета допълват зашеметяващите гледки. А през втория ден извисяващият се връх Атон през повечето време е пред вашия поглед.

Няколко човека от Благоевград тръгнахме още в петък по обед с колите към Никити. Там нощувахме и оттам щеше да е стартът на обиколката на Ситония. Нощувахме в един много приятен апартамент в Azure Bliss, а и цената беше доста прилична.

В събота сутрин се придвижихме с колелата до паркинга на магазин Лидл в Никити. Там беше срещата с групата, пътуваща от Петрич рано сутринта. Към 9:30 сутринта започнахме да се събираме, оформи се сериозна група от около 40 колоездачи и малко преди 10 часа потеглихме в посока към Неа Мармарис.

Първия ден щяхме да караме по западния бряг на Ситония с нощувка в Каламици. Карахме предимно покрай брега, основно по второстепенни пътища, докато достигнахме до Panos Fish Tavern – едно много добро място за похапване, а и извън сезона едно от малкото работещи заведения в региона.

След таверната пътят от асфалтов стана черен и така по черния път карахме няколко километра, докато излезем отново на асфалт. Минахме покрай много интересни плажове, дори видяхме и диво къмпингуващи с големи палатки. Явно там няма много контрол извън сезона.

Така по брега си карахме, докато достигнахме Porto Koufo. Приятната част от карането приключи. Очакваше ни един тегав баир, докато излезем над Каламици, където се откри чудна гледка към югоизточната част на полуострова, както и вече се видя връх Атон.

Спуснахме се в Каламици, настанихме се в хотелчето. Доста по-тясно беше, но пък за една нощувка става. Привечер, на залез слънце, се качихме така леко над Каламици на един нос, отново с прекрасна гледка към връх Атон.

Вечерта групата се раздели. Едните останахме в хотела и си направихме софра отвън под навеса, друга част отидоха в местния ресторант. Но като цяло не се заседяхме много, на другия ден трябваше да си довършим обиколката на Ситония.

Сутринта станахме и към 9 часа потеглихме в посока Сарти. Но преди това се отбихме към плажовете на Sykia – Scala Sykia и Paraliya Sykia. Днешният ден беше почти на 100% по асфалт, само на излизане от Paraliya Sykia покарахме малко по черен път, докато се включим в главния асфалтов път.

В Сарти бяхме някъде към 11 часа, малко рано за обед. Но пък след това до Никити нямаше да има нищо работещо. Също и няма вода по пътя, така че трябваше да си вземем и вода от един работещ в неделя магазин.

След Сарти почва тегавата част от карането – 4 продължителни изкачвания, 3 от които с наклон, достигащ до 10%. На едно от тези изкачвания има паметник на трима загинали пилоти. Там седнахме да починем и да хапнем нещо за подкрепа.

Оттам нататък в посока Никити нищо интересно, карахме си по главния път, нямаше много трафик. Към 16 и нещо пристигнахме в Никити.

Общо за двата дни карането беше разпределено така:

Ден 1: Никити – Неа Мармарис – Каламици – 61 км с 900 м положителна денивелация.
Ден 2: Каламици – Сарти – Никити – 66 км с 1060 м положителна денивелация.

Общо: 127 км с 1960 м положителна денивелация.

Докато се натоварим по колите и си вземем довиждане с другата част от групата, то стана 17 часа, когато тръгнахме обратно към България и Благоевград. Някъде към 21 часа си бях вкъщи.