От няколко години винарните в мелнишкият край имат дни на отворени врати в уикендите около Трифон Зарезан. Има музикални и шоу програми, дегустации на вина и други забавления. Ние за трета година си направихме вело-обиколка покрай няколко винарни – Вила Мелник и Златен Рожен.
Срещата ни беше в 9:45 на гарата в Благоевград, натоварихме се с колелата на влака и потеглихме към гара Генерал Тодоров. Влаковете в българия не са особено удобни за превоз на велосипеди, дано някой ден да ги модернизират. За превоз на колело се доплащат 2 лева независимо от дължината на маршрута.
На Генерал Тодоров слязохме от влака, понагласихме багажа и тръгнахме по черен път в посока минералните бани на Марикостиново, минахме покрай хотел Мантар и отидохме в село Марикостиново. От там покрай черквата и гробището на селото навлезнахме в лозовите масиви и по криволичещи черни пътища със страхотни гледки към надвисналите наоколо заснежени Пирин и Славянка през лозята се отправихме към село Хърсово. По пътя минахме покрай винарна Орбелус, който има формата на гигантска бъчва.
По принцип от Генерал Тодоров до с.Хърсово и Вила Мелник има асфалтов път, но ние предпочитаме по-обходният и панорамен маршрут през лозята. Във винарна Вила Мелник пристигнахме малко след 13 часа. Празненството беше започнало отдавна и беше на приключване, но имаше достатъчно много хора де, които с времето малко по малко започваха да си тръгват.
Там на Вила Мелник се срещнахме с част от жените от нашата група, които бяха дошли с кола. Също така и приятелите ни от Бела Екстрийм бяха дошли по-рано и постояхме там да пийнем от виното, което раздаваха от винарната и хапнем неща донесени си от нас.
Към 3 следобед тръгнахме към следващта винарна – Златен Рожен в село Капатово. Отново избрахме по-обиколният път. По асфалтовият път през село Виногради, село Лозеница и село Зорница. Там се отбихме по черен път, отново покрай лозя и овощни градини, който ни отведе до село Капатово и винарна Златен Рожен.
Там има ретро музей, бяха надули и един от големите балони с кошница, с който се издигат хора. Там поседяхме по-малко, защото времето напредваше и трябваше да хващаме обратният влак за Благоевград. От Капатово до Генерала си е основно леко спускане по асфалт, така че успяхме да хванем влака тъкмо навреме.
- 95 views