На 12 и 13 Октомври направихме отново Вело-обиколка на планината Славянка, организирана от петричкият клуб Bela Extreme. Реално се прави обиколка на 3 планини – Славянка, Стъргач и Сенгелска планина.
Тази година обиколката беше посветена в памет на Стоян Андонов – Танката, обичан член на клуба, който имаше голямо желание да присъства, но поради трагични обстоятелства тази му мечта не беше реализирана.
В Събота сутрин групата се събра в центъра на село Кулата, където след обща снимка потеглиха в посока село Катунци, до там минахме по един граничен черен път, леко пообрасъл на моменти, но пък интересен за каране.
След почивка в центъра на Катунци и изчакване да се събере групата поехме по асфалтов път през селата Яново, Петрово /където имаше нова почивка/ и нагоре покрай местността Извора и хижа Извора до местността Свети Илия, от където вече към село Голешово е спускане по разбит асфалт.
В село Голешово направихме почивката за обяд, този път дори и дойдоха да отворят селският магазин, който в момента е превърнат и в избирателна секция. В списъка с право на глас имаше 26 човека, но магазинера каза, че реално в селото живеят 16 човека.
От село Голешево започва вече същинското изкачване към Парилската седловина, която отделя Пирин от Славянка, там е и най-високата точка от първият ден на Обиколката на Славянка – 1174 метра надморска височина.
Последва спускане към село Парил по черен път, за разлика от миналата година, когато пътят беше с доста изровени камъни, сега беше по-гладък и мазен. Камионите с които изнасят дървата бяха отъпкали добре пътя.
От село Парил вече пътят е асфалтов и се минава покрай село Нова Ловча, след това покрай къщичките Омая – атрактивни къщички с форми като от анимацията Семейство Флинстоун. Подминава се отбивката за Белите Скали и малко след това се отбиваме по черен път, който покрай река Мътница достигаме до село Илинден, където нощувахме. До селото може да се стигне и по асфалтов път, но има едно изкачване по асфалта, което в края на прехода няма да е особено приятно.
Организаторите от Bela Extreme се бяха погрижили да си прекараме вечерта чудесно, бяха подготвили трапезата и купонът беше на ниво, с много хора и разказване на вицове – доста се посмяхме на историите разказвани от Жоро Вица.
В Неделя сутрин тръгнахме в посока ГКПП Илинден, след преминаването на границата се спуснахме леко до Като Неврокопи/Зърнево, където вече вдясно се отбихме и поехме през селата в подножието на Стъргач и Славянка. Направихме голяма почивка в Катафито/Каракьой.
Малко след селото започва изкачване по черен път до седловината Бели Пресеки 1189 метра, която отделя Славянка от планината Цръна Гора. Най-високата точка от преходът днес е една беседка малко след седловината в полите на Славянка на височина 1203 метра, а над нас надничаше Гоцев Връх.
На тази беседка направихме голяма почивка с хапване и пийване на бира, от тук пътят вече е предимно надолу. Посмяхме се отново на нова доза забавни вицове и случки и поехме надолу.
Пътят е доста изровен и песъклив и трябва да се спуска по-внимателно, не се размина и без инциденти и падания, но като цяло спускането премина добре. Вече в малкото китно планинско селце Кърчово пътят преминава в асфалтов и от тук до Кулата се кара изцяло по асфалт.
В село Крушево спряхме за почивка и хапнахме вкусни толумбички и реване от местната сладкарница. Трябваше ни малко подкрепа за следващите около 40 километра до Кулата, които взехме на екс.
В Кулата пристигнахме тъкмо на здрачаване, натоварихме колелата по колите, взехме си сбогом с другите и потеглихме за вкъщи.
- 186 views