Традиционно изкачване на връх Стража, Трънско

В средата на Март месец от няколко години Трънското туристическо дружество организират масов поход за изкачването на връх Стража (1389м.) в планината Стража (Парамунска планина). Началото е поставено преди години, когато е иницииран референдум против златодобивна мина в района. Началото на прехода е в село Велиново, община Трън.

Нашата група решихме да се включим в този традиционен поход за изкачването на връх Стража, щеше да ни е първи преход заедно с Трънското туристическо дружество. От Благоевград се събрахме 15 човека и с 4 коли се придвижихме до село Велиново, като пристигнахме малко преди обявеният час за среща в 10:00.

Потокът туристи, който беше може би около 200 човека, щеше да се раздели по 2 маршрута: единият през връх Груйница с височина 1214 метра, където основната група щеше да постави нова табела на върха. А другият маршрут беше обявен за директно изкачване на връх Стража.

Ние решихме да се качим директно към връх Стража с по-малката групичка хора, не ни се блъскаше с навалицата по по-обходната пътека. За да се тръгне по тази пътека, която е маркирана с жълто-бяла маркировка, трябва да се тръгне от центъра на селото в южна посока и след около 1км по асфалтовият път следва отбивка в ляво, хваща се по черен път като маркировката се вижда ясно.

След известно ходене по черният път, който беше като цяло кален, се навлиза в гората и пътеката започва да катери към билото на Парамунската планина сравнително стръмно и право нагоре. Тук вече започнахме да се поразкъсваме, по-бързите отпрашиха напред, а по-бавните започнаха да изостават. Но все пак се задържахме едно стабилно ядро в средата на групата.

След излизането от гората и последните метри до билото се откриха страхотни гледки към околните планини и долини. Виждаха се селата под нас пръснати из трънско, но самият трън беше скрит от погледа. А срещу нас добре се белееше по-високата Руй планина.

Стигнахме билото и както обикновено, това беше лъжливото връхче, за което мислех че е връх Стража. Върхът се оказа по-нататък и по нависоко. Трябваше първо леко да се спуснем отново в една горичка и след това да излезем на открито преди финалното качване на върха.

Като цяло бяхме бързи и тези около 4.5км и 570м денивелация от селото до връх Стража ги взехме за час и половина. На върха вече имаше 10-тина човека, като постоянно прииждаха нови и нови хора от различни посоки. Има и 3-ти маршрут от село Лялинци, по който също се качваха туристи.

Нашата групичка се събрахме на върха и седнахме да хапнем нещо за обед, защото горе долу беше станало 12 часа. Първо от северната страна на склона, след това заради вятъра се преместихме от югозападната. На върха поседяхме близо час.

Събрахме се за обща снимка пред табелата на връх Стража, след което потеглихме надолу и по билото към връх Груйница. Започнахме да се разминаваме с основната група, която беше тръгнала по обиколният път.

Не след дълго и ние достигнахме връх Груйница, в леко намален състав. Йогите от групата се бяха запиляли назад да си правят техните си упражнения и бяха казали да не ги чакаме. Та остатъчната ни група си направихме една снимка на връх Груйница и от там поехме по стръмният склон надолу към асфалтовото шосе северно от селото.

След достигането на шосето ни оставаше само да стигнем до центъра на селото, където имаше разположена скара/бира. Седнахме там да хапнем по нещо и да пийнем по някоя студена наливна биричка. Докато си хапвахме една нахална магарица обикаляше из масите да си прави селфита с турситите, не пропуснахме и ние да се снимаме с нея.

И в центъра на селото поседяхме повече от час, дойде време да се прибираме. Така или иначе групата ни се раздели, така че 2 от колите тръгнахме да си се прибираме към Благоеврад. На подминаването на разклона за пътеката, видяхме йогите да се спускат по пътеката надолу, доста се бяха помотали и те.