Дойде му времето и на връх Шаралия, по принцип идеята беше и качване до Синаница, но в края на Ноември дните са много къси и за това направихме една лека разходка до връх Шаралия, като тръгнахме от мраморните кариери над село Илинденци.
До малко преди кариера номер 8 се достига без проблеми с лек автомобил. Там оставихме колите и поехме по една вече малко по-обрасла отбивка пеша. На качване спестихме малко ходене като минахме по една пряка пътека, която минава покрай входа на пещерата.
В пещерата влезнахме само леко навътре, на картата не беше отбелязано че там е входа, а и то беше минна галерия. На картата на БГ Маунтайнс входа на пещерата е отбелязан по-нагоре, но някой е сбъркал, дали умишлено или не. Входът е точно долният, и до него има дървена пейка. А в началото наистина е било минна галерия, правили са проучване и са попаднали на пещерата.
От входа на пещерата нагоре пътеката е доста стръмна докато се излезе на пътя, след кратко ходене по пътя отново се поема нагоре през гората докато се достигне до една поляна, от където вече пътеката поема надясно/изток/
След кратко ходене в иглолистна гора се излиза вече на гол склон, който постепенно се оформя в ръб. В началото си мислехме че това е така нареченото Шаралийско конче, но не, то беше по-нагоре.
С изкачването нагоре постепенно ръбът на места ставаше по-тесен, на места би бил предизвикателен за хора, които ги е страх от високото. В групата си имахме такъв човек – Анна. Но всички и давахме кураж и тя успя да се качи до върха.
От върха се откри чудна гледка към връх Синаница и към първенеца на Пирин – Вихрен, както и цялото мраморно било с Кутелите, Кончето и Бански Суходол. Гледката на север продължаваше през връх Албутин та до връх Пирин.
На върха направихме по-дълга почивка, то нямаше за къде да бързаме, а уцелихме страхотно време – слънчево и без вятър. Беше един от последните хубави дни за безснежен туризъм за тази година.
Слизането по ръба беше малко по-напрегнато от качването, но това си е нормално. Спуснахме се до колите без проблем, а беше още ранен следобед. Общото ни време за качване, почивки, слизане и мотаене около пещерата беше малко под 5 часа.
Коментар