Царев връх в Осоговска планина

Царев връх има не само в Рила, но и в Осоговската планина, но той се намира на територията на Северна Македония и е висок 2085 метра. Може да се подходи към него от различни изходни точки, но ние избрахме да е от езерото Калин Камен.

Прогнозата за първия уикенд на октомври беше много добра, за ясно слънчево време, и се чудехме къде да отидем на планински преход. Софи предложи да изкачим Царев връх в македонската част на Осогово. Речено-сторено.

В неделния ден се събрахме и тръгнахме с колите към ГКПП Гюешево. За щастие, на отиване нямаше чакане. Началната точка на прехода ни щеше да е езерото Калин Камен, което е разположено в северната част на планината на височина 1610 м и до него достига асфалтов път.

Пътят започва точно преди Крива Паланка и преминава покрай Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“. Спряхме за кратко да разгледаме манастира. Интересен манастир е, разположен сред стръмните склонове на планината. Буквално над манастира има и хотелски комплекс и заведение, до които се стига по стръмни каменни стълби. Нещото, което ми направи впечатление, е, че в самата черква по време на неделната литургия жените бяха застанали в лявата половина, а мъжете – в дясната половина на черквата. Това нещо в България не съм го виждал. 

След като разгледахме манастира, се качихме с автомобилите до езерото. Пътят в началото е стръмен, тесен и с остри завои. На места асфалтът е в лошо състояние, на едно място личеше, че някой си е разбил картера. В горната му половина видяхме, че е полаган нов асфалт, имаше машини за полагане на асфалт, така че предполагам, в скоро време целият път ще бъде преасфалтиран.

Колите ги оставихме точно където свършва асфалтът, малко преди езерото Калин Камен. Оттам има 2 възможности – първата е право и стръмно нагоре към връх Калин Камен, а другата е по обиколен черен път, който тръгва над езерото вляво. Ние избрахме обиколния път.

Когато тръгвахме по обиколния път над езерото, една група с коне мина по още по-обиколен път, започващ малко под езерото. Същите ездачи ги срещнахме по-нагоре при едни каменни останки (най-вероятно бивша гранична застава). Малко след тях пътищата се събират с този стръмния, който избегнахме, и продължават към Царев връх.

Веднъж качили се на билото, след това пътят се движи покрай връхчета и подсича няколко от тях, единият от които е Влашка Бачевина. Самият Царев връх е по-високо и има кратко по-стръмно изкачване. На върха има останки от османска гранична застава, то и старото име на върха е Султан тепе.

На върха срещнахме 3-ма македонци от Виница. Те казаха, че са се качили откъм Македонска Каменица. Тяхното разстояние до върха казаха, че е 10,5 км, нашето беше 7,5 км.

На върха направихме по-голяма обедна почивка, хапнахме и се наслаждавахме на хубавото слънчево време. Единствено ни безпокояха големите пожари, виждащи се в далечните планини.

След като си починахме и се наснимахме добре, дойде време за монотонното връщане обратно към колите. Този път минахме през връх Калин Камен (1817 м). Странно защо върховата пирамида беше разположена доста под върха, дето няма никакъв връх, и пишеше на нея 1884 метра. Оттам директно се спуснахме към язовира и колите. Разстоянието този път беше 6,6 км. Т.е. спестява се 1 км, ако минете по тази пътека, но имате душевадка в началото – доста стръмно изкачване.

На връщане се отбихме покрай едно ресторантче, но беше пълно с народ, повечето от които българи. Места нямаше, така че се спуснахме с колите до Крива Паланка и отидохме в заведението Воденица 3, което е извън града, нагоре в планината, но по друг път.

Заведението е хубаво, вкусна храна, добри цени и един недостатък за такива като мен, които обичат бирата – предлагаха само малки бири, дори и наливната беше само малка. Хапнахме и пийнахме и се отправихме към България. Неприятният завършек на приключението в Македония беше чакането малко над час на границата – имаше голяма опашка от коли и автобуси, която се придвижваше бавно.