Приключение с Родопската Теснолинейка

Родопската теснолинейка е железопътен маршрут с междурелсие 760мм. Линията свързва гара Септември с Добринище, като преминава през Велинград, Разлог и Банско, като гара Аврамово е най-високата гара на Балканският полуостров.

За пътуване и приключение с теснолинейката мислехме от няколко години, но все отлагахме за следващият път и така времето си минаваше, докато не дойде момента да си определим точна дата и да осъществим мечтата си.

Родопската Теснолинейка

Като дати бяхме избрали 18 и 19 Март за пътуване от Разлог до Велинград, нощувка и след това обратно на другият ден към Разлог. На отиване хванахме влака Места, който тръгва от Разлог в 10:47. До Разлог се придвижихме с автомобили, които оставихме на паркинга на Т-маркет.

Всеки влак от Родопската теснолинейка си има име – Родопи, Места, Рила, Пирин, Марица, Клептуза и Вихрен. Влакът на отиване към Велинград, както споменах по-горе се казваше Места и е пътнически влак. Настанихме се във вторият вагон, наистина усещането е за по-тесни вагончета спрямо стандартните влакове.

Постепенно започнаха да се редят гарите и спирките, подминахме Баня, Белица и спряхме в Якоруда за да се разминем с идващият насрещно влак Родопи – той е единственият бърз влак в по линията, с него щяхме да се приберем на следващият ден. Предварително бях попитал дали има вагонче на пиринско, и ми бяха отговорили че ще ги пускат чак лятото. Но видяхме че във влакът Родопи има бар вагон на Пиринско, а лятото ще пуснат панорамните вагони без седалки.

Докато катерехме към Аврамово стана обедно време и всеки наизвади по нещо за хапване. Отворихме си и по бира, която бяхме закупили в Разлог. Та като стана дума за хавпане, няма как да не спомена баницата на Луиза. Очевидно че не беше особено сполучлива, но Стефо както винаги директен я попита дали тя прави баница за първи път. След това с тази баница имаше доста майтапи.

Достигнахме до гара Аврамово – най-високата гара на Балканският полуостров с 1267 метра надморска височина. До там влакът достигна откатервайките по трасе подобно на спирала с няколко тунела. За съжаление в този ден времето беше облачно и с малка видимост, околните планини и върхове бяха забулени в облачна пелена.

Велинград – Спа Столицата на България

След Аврамово влакът започна да спуска продължително към Велинград също в поредица от тунели. На гарата във Велинград пристигнахме към 13:30. Навън припръскваше малко сняг, явно носен от вятъра, който не след дълго спря.

Отправихме се към Старата Къща – там си бяхме резервирали нощувка. Намира се съвсем близо до центъра на Велинград, в една странична уличка. Предлагат няколко стаии и апартамента, както и гостилница с вкусна храна. Лятото имат и открита градина, но сега в този сезон не работеше. Оказа се доста приятно място в ретро стил.

След като се настанихме и оставихме багажа, решихме първо да се разходим из града и по-късно да отидем някъде на минерален плаж. За разходката още от влака и гарата бяхме набелязали един кръст, разположен по склона на хълм над града.

Пообиколихме из центъра на Велинград, след това се насочихме нагоре към кръста, походихме малко и над него. Но решихме че няма смисъл да продължаваме нагоре, защото все пак трябваше да остане време да отидем и на басейн. Върнахме се към кръста, от където се откри красива панорамна гледка към спа столицата на България.

Докато се мотахме из града поразпитахме къде е добре да идем на минерален басейн и къде пускат външни хора. Препоръчаха ни Термо Къмпинг Велинград. Намира се малко извън града в посока Юндола.

Върнахме се до Старата Къща, взехме си нещата за плаж и с такси отидохме до термо къмпинга. Таксита има в центъра на града, а до термо къмпинга ни излезе таксито малко под 5 лева. Входът за басейните в къмпинга беше 15лв, като в тази цена се включваше както външни басейни, така и сауна, парна и солна баня.

Там няма бар или кафене, но има помещение тип столова, където къмпингуващите да си приготвят храна. Там има и вендинг машина, от която може да си закупите бира. Нашата група си харесахме едно басейнче с по-топла вода, като от време на време отскачахме до сауната и солната стая.

Басейните за външни хора работят до към 20:00 часа, ни си тръгнахме малко след 19, когато вече започваше да се стъмва. На връщане се прибрахме пеша, то реално от къмпинга до старата къща нямаше и 3км. Минахме покрай няколко от големите СПА хотели, след това през парка и квартал разположен близо до центъра на града. Видяхме няколко доста запазени и реновирани къщи от началото на миналия век.

Бяхме решили да вечеряме там в Старата Къща, и още преди да тръгнем за термо къмпинга бяхме дали заявка какво да ни приготвят за вечеря. Към 8 вечерта вече се бяхме настанили в ресторантчето, със салата и питие в ръка. Отзивите са ни добри от това място, храната е вкусна, виното беше добро, ракията също.

Още преди полунощ бяхме изморени и по леглата. На другият ден ни очакваше пак пътуване с теснолинейката. Сутринта закусихме, оправихме си сметките с любезната домакиня и се отправихме към гарата. Влакът Родопи тръгва от гара Велинград малко след 10 часа сутринта.

Тъй като се води бърз влак, то билетите са само със запазено място, за което се доплаща по 50 стотинки. Така билетът на човек до Разлог беше по 6 лева с включената отстъпка за малка група. Докато се настаним имаше малка неразбория с местата, тъй като някои хора не си бяха погледнали в кой вагон са.

В този влак вече имаше бар вагон на Пиринско, който не дълго след като потеглихме посетихме. Естествено продаваха само бира Пиринско в кенче на цена от 2.40лв. Продаваха и разни други неща като солети, царевични пръчици, бутилирана вода и безалкохолни, както и някакви сладки неща. Безплатно можете да си вземете вестник с информация за теснолинейката и забележителностите в близост до нея.

Този ден вече времето беше ясно, планините и върховете наоколо се виждаха много добре. Беше идеално за снимки и видео клипчета докато се возим на теснолинейката. Към 12:30 пристигнахме в Разлог. Следобяда бяхме решили да се разходим из града и да се качим до панорамната площадка на хълма Голак над града.

Разлог и панорамният хълм Голак

След като пристигнахме в Разлог отскочихме до колите, където си оставихме багажа и взехме само необходимото за следобедната разходка из града. Първо отидохме до центъра на Разлог, където си намерихме едно кафене с хубаво слънчево изложение, там седнахме на по кафе или някои пиха по бира.

Поседяхме така добре на слънчевата маса, но дойде време да се отправим към хълма Голак, който се намира в противоположната посока на гарата, спрямо центъра на града. Еко пътеката започва точно до едни стари гробища в края на града.

Пътека силно казано, по-скоро е стълбище виещо се по стръмният склон, като на площадките има информационни табели и разни други занимавки, където да спрете да поемете дъх по време на стръмното изкачване.

Вече достигнали горе има хоризонтална дървена пътека, която ви отвежда до интересна наблюдателна площадка от която се открива невероятна гледка към Разлог, Банско, Пирин, Рила и околните села. Самата наблюдателна площадка е висока с интересна спирална конструкция и до горе се достига по едно вито стълбище.

Горе естествено си направихме обща снимка, както и няколко красиви панорамни снимки. Както писах, денят беше с много хубаво и ясно време. Наблизо до панорамната площадка имаше изградено нещо като много миниатюрен амфитеатър с дървени пейки и мини сцена. Там групата се наслади на акапелното пеене на Луиза, който ни обещаваше такова изпълнение от известно време и най накрая се нави да ни покаже певческите си възможности.

Общо взето нашето приключение наближаваше своят край. Спуснахме се от хълма, върнахме се при колите и групата се раздели на две. Едната част се прибрахме директно към Благоевград, а другите отидоха да се топнат в мирото преди Елешница, разположени точно до река Места.