Вело Приключение от Дупница до язовир Пчелина и Земен

Параклис Йоан Летни над язовир Пчелина
Категория
Дати

Язовир Пчелина и параклиса на Йоан Летни строен през 1350-та година е едно от любимите ми дестинации в Югозападна България, мястото има своята уникална енергия и винаги там съм се чувствал много добре и зареден с позитивизъм.

Кръста при язовир Пчелина

Този вело преход го беше намислил и организира моят 2-ри братовчед Влади Стоянов. Плана беше да хванем влака в 8 часа за Дупница и от там да яхнем колелетата в посока Бобов Дол, да прехвърлим източните части на Конявска планина и да се пуснем в радомирското поле.

На срещата пред гарата в Благоевград се събрахме 12 човека, които щяхме да пътуваме с влака. Само с 2-ма по-малко от пролетното ни каране до Мелник, тогава ни беше рекорда за пътуване във влак – 14 човека с колелата.

Как да пътуваме във влак с велосипед

Да направя и една вметка за пътуването с велосипед във влак. Трябва да се закупи билет за велосипеда, който е 2лв независимо от дължината на пътуването и цената на основният билет. Примерно билета до Дупница беше 3.10лв +2лв за велосипеда = 5.10лв обща цена.

Наместване на колелата във влака

Друго важно е, че велосипедите се слагат или най-отпред или най-отзад във влака. Но когато сме повече хора се разпределяме, зависи колко е пълен влака и какъв тип са вагоните. Най-лесно и удобно е със Сименсите, след това с пътническите тип салон и най-кофти е със старите купета.

Във влака до Дупница

Та на отиване към Дупница ни се падна точно такъв влак с вагони тип купета, кофтито е че в купе се събират само 2 колела. Добре че влака беше празен и заехме почти целият заден вагон. Кондуктора не беше особено доволен, явно беше кисел в този ранен час. Но все пак успешно се придвижихме до Дупница, където оттренирани бързо свалихме колелата от влака.

От Дупница до Земен през яз.Пчелина с велосипеди

На гарата в Дупница

След кратък разбор на гарата в Дупница яхнахме колелата и поехме по пътя към Кюстендил и след отбивката за магистралата се отбихме вдясно към Бобов Дол, като първо минахме покрай ТЕЦ-а.

Тец Бобов Дол

След това селата Голямо и Мало село и Мламолово докато достигнем Бобов Дол. В село Мламолово има изграден пътен знак от дърво с посоките на добрината. Там спряхме за обща снимка.

Снимка в село Мламолово

След Бобов Дол започна едно стръмно изкачване, добре че не беше много дълго, в края на първото изкачване се изчакахме, последва малко равно и след това ново изкачване, този път по-кратко, пак равно и преди спускането към Жедна пак спряхме за кратко, за да си сложим ветровките.

Караме си по пътищата

В Жедна направихме съвсем кратка почивка, колкото да напълним вода от местната чешма. По-голямата ни почивка беше в село Негованци. В центъра на селото има интересен паметник, но буквите бяха почти заличени и не успях да прочета, но предполагам се отнася за балканските войни, защото беше облепен със старинни снимки на местни войници.

Паметника в Негованци

До площадчето има магазин, от който си заредихме биричка за следващата ни голяма почивка – на Язовир Пчелина. А до язовира достигнахме като минахме през село Поцърненци, до предпоследната махала е асфалт, а към последната и параклиса на Йоан Летни е нов чакъл и почвен път.

Кончетата преди язовир Пчелина

Там на това последно изкачване и спускане към Язовира групата се поразкъса, някои дори си оставиха колелата в по-високото, за да не ги бутат после нагоре. Все пак на параклиса отново се събрахме, починахме си под сянката на дърветата, пийнахме си биричките и хапнахме кой каквото си носеше. А за фотосесиите няма какво да споменавам, то е ясно че всички се снимахме около параклиса и на фона на язовир Пчелина.

Аз на на фона на язовир Пчелина

След почивката при параклиса над язовира поехме обратно към последната махала, там по-бързите седнахме близо до конната база и се наслаждавахме на красивите кончета, които чакаха туристи да ги яхнат.

Релакс на сянка

Групата се събра и всички заедно поехме вече по-друг път, спуснахме се по черен път до една от махалите на село Егълница, от там за кратко на главният път и след това се отбихме в село Калище, с идеята да посетим Калената Пивница, но както и подозирахме места нямаше.

Спускане към Егълница

Решихме да седнем на кръчма в Земен. От Калище до Земен са около 10км по хубав нов асфалт, та бързо се добрахме до градчето по поречието на Струма, за да установим че и там кръчмата не работеше, бяха в отпуск.

Калената Пивница

В крайна сметка седнахме на едно от двете заведения на гарата, за щастие имаше шкембе чорба, скара и картофки и най-важното – студена бира. Там дочакахме влака в 17.25, с който се прибрахме до Благоевград. А една част от групата използва времето докато пристигне влака да отидат до Земенският Манастир.

На гарата в Земен

Влака от Земен до Радомир беше тип Сименс, та както писах по-горе той е най-удобен за превоз на велосипеди. Наблъскахме всичките велосипеди около една от вратите, там седалките могат да се вдигат и е идеално за колела.

Така се събират колелата във вагон Сименс

От Радомир до Благоевград пътувахме във вагон тип Салон, и там почти цялата задна част бяхме окупирали с колелата. По маршрута влака ни закъсня с общо около 50 минути, но това не попречи на веселото ни настроение и положителните емоции натрупани през този прекрасен ден, в който бяхме изминали около 67км с колелата.

 

Коментари

Един от най запомнящите велопоходи

Add new comment