Вело преход в Огражден – Маркови Кладенци, Билска Чука и Белтоко

Вело преход в Огражден – Маркови Кладенци, Билска Чука и Белтоко
Категория
Дати
-

Този вело преход из планината Огражден с крайна точка Белтоко се организира всяка година от клуб Bela Extreme от град Петрич. Тази година за пръв път се включихме и ние, 4-ма човека от Благоевград.

Белтоко е местност, или по-скоро махала, намираща се на границата между планините Огражден и Малешевска, на брега на река Лебница. Местността отстои на около 500 метра от границата с Република Северна Македония.

Над село Чуричени

Началната точка на карането ни беше село Чуричени на югоизточният склон на планината Огражден. Оставихме колите малко над селото, разтоварихме колелата и поехме нагоре по асфалтовият път в посока хижа Махмутица.

Асфалтов път силно казано! Беше доста изровен и за по-ниски коли ще е предизвикателство да преминат по него. С колелата лежерно набирахме височина, като първата по-голяма почивка беше на една чешма, малко след отбивката за хижа Махмутица. Това май е една от малкото работещи чешми в района, покрай нея минава и червената маркировка от село Долна Рибница до връх Маркови Кладенци.

Бандата на път с колелата в Огражден

След почивка на чешмата се върнахме леко назад и започнахме да катерим по един черен път, който е малко по-обиколен от директната пътека, но пък е по-подходящ за велосипеди. Не след дълго се изкачихме до билният път минаваш под върха. Само няколко човека се отбихме и качихме до връх Маркови Кладенци /1523м/. От отбивката се качва за около 5 минути.

на връх Маркови Кладенци

След това продължихме по билният път в западна посока. Следващата ни цел беше чешма намираща се в подножието на връх Билска Чука. На моменти пътят беше доста прашен, но поне беше сух. Предни години при дъждовно време в дните преди каранията там едва се е минавало, заради калта.

Малко преди да достигнем масива на върховете Билска Чука и Голак се откри хубава панорама към тях. До тогава си мислех, че това е един връх с две имена. Оказа се че двете коти на върха са с различни имена. Югоизточната е Билска Чука /1644м/ и тя е най-високата, северозападната е Голак /1639м/.

Връх Билска Чука и Голак

Самата пътека до върха от отбивката от билният път беше много обрасла, без навигация /oruxmaps + bgmauntains/ трудно щяхме да се ориентираме къде е върха, маркировка няма. На връхната точка на две дървета има закачени ламинирани листа указващи че това е върха, има и тетрадка за да си запишете впечатленията.

на връх Билска Чука

На върха поседяхме за кратко, все пак повечето участници във вело прехода не дойдоха с нас до върха, та побързахме да се върнем към основната група. От чешмата, където ни чакаха последва кратък участък равен път, след което започна стръмното спускане по път, на места доста изровен.

Към Белтоко

В един момент дойде отбивката за Белтоко, която е едва забележима и ако я пропуснете ще си отпердашите на долу в посока Добри Лаки. Все пак организаторите бяха поставили човек, който да указва на тези ,които за първи път идват по тези места на къде да завият.

След отбивката последва още едно стръмно спускане, след което се озовахме на ливадите и поляните покрай река Лебница. В центъра на едната поляна стоеше порутена сграда, която навремето е била училище.

Белтоко

След кратка почивка и къпане в реката започнахме да се приготвяме за наближаващият вечерен купон. Всеки си разпъна палатката, където сметна за добре. Събрахме дърва за огъня. За багажа имаше осигурен транспорт, организаторите носеха шатри, маси, столчета и пейки. Та всичко това нещо се разпъна и беше в очакване на свечеряването.

Разпъване на палатки

Купона вечерта както винаги беше на ниво, с хубава музика, вкусна храна, танци и хора. Купона продължи до след полунощ, като си бяхме дали време за почивка на другият ден, щяхме да тръгнем обратно с колелата чак около обед.

Купон на Белтоко

На чист въздух се спи много добре, така че станахме отпочинали и свежи. Закусихме и стегнахме багажа за обратният път. След общата снимка на фона на бившето училище се отправихме нагоре по пътя, който вчера спуснахме. До отбивката си беше основно бутане.

Днешният ден плана беше да караме по друг път, той се движи по целият северен склон на планината и държи надморска височина около 1200-1300 метра. Сравнително равен е, с леки изкачвания и спускания – много приятен за каране. Някъде по средата на този път има чешма и навес с маси и пейки до нея. На моменти си личеше старият асфалт, към края този път беше изцяло макадам.

Групата над Белтоко

Та с кратка почивка на чешмата, подгонени от гръмотевиците и очертаващият се дъжд, продължихме с по-стегнато темпо към колите. За щастие поваля само за кратко, има няма 10-тина минути. Основният дъжд се изсипа вече след като си тръгвахме от Петрич. Като цяло се получи много добро каране и двата дни, по непознат за нас терен.

Както е слогана на Бела Екстрийм: Емоциите оставят следи! – и това наистина е така.

 

Add new comment