Вело излет до руините на османски граничен пост над Благоевград

Вело излет до руините на османски граничен пост над Благоевград
Категория
Дати

Освобождението на Горна Джумая/днешният Благоевград/ от османска власт се случва на 5 Октомври 1912 година. Тъй като 5 октомври се падаше в Понеделник, то решихме да се разходим с колелата до руините на османският граничен пост над село Дъбрава на 4-ти в Неделя. Планът беше след това да се спуснем към Стобските Пирамиди.

Речено сторено, в неделя в 9:30 започнахме да се събираме пред стадион Христо Ботев в Благоевград. Малко преди 10 потеглихме по асфалтовият път към село Дъбрава, като по асфалта стигнахме до самото кметство. Там има чешма на която си наляхме вода, реално това е последна чешма където може да си налеете вода по тези склонове.

Единият начин да достигнете до турският пост е през махала Демирево, но от там изкачването е повече и после към поста има спускане. Решихме да подходим по отсрещното било, на което се намира и порутената кула.

Турски граничен пост

На 20-30 метра преди кметството на Дъбрава има черен път в ляво, който се спуска в дерето и после се изкатерва от отсрещната му страна, където има няколко къщи. От там вече си следвате черните пътища и на първата отбивка поемате в източна посока, следвате си пътя и достигате до порутената кула на турският пост.

Там направихме по-голяма почивка и задължителните снимки. Тръгнахме 11 човека, но до кулата достигнахме 9, 2-ма бяха поизостанали и на една от началните отбивки бяха поели към село Пороминово.

Стобски Пирамиди

След турският пост имахме кратко изкачване до Стобска Чука, от където вече пътят е само надолу до един момент в който се разклонява на 3. Там най-добре да поемете по средният път, левият ще ви свали в Пороминово, а десният пак при стобските пирамиди, но по-много лош и изровен път.

При спускането Стобските пирамиди се открояваха на отсрещният склон с пълното им величие. В село Стоб ни чакаха двамата се „поизгубили се“ патиланци и заедно се отправихме по старият път към село Пороминово, където в местното кръчме хапнахме и пийнахме по студена бира.

Надпис при черквата в Бараково

Минахме и през село Бараково, където сградата на сегашната черква навремето е била митница, а границата е минавала точно през средата на каменният мост над Рилската река.

Последва скучното връщане към Благоевград. Като цяло вело излета беше много приятен, малко над 30 км смесено по асфалт и черни пътища, умерено натоварване. Някъде в ранният следобед си бяхме по домовете.