Из Родопите Ден 1: Змеица – Чавдар – Барутин – Късак

С колелото из Родопите
Категория
Дати

Кръгов вело преход в западните Родопи – от село Змеица до село Чавдар, спускане към село Барутин, и връщане към Змеица през село Късак.

Националният ни празник – Съединието на България на 6-ти Септември се падаше да е в Неделя, това означаваше, че ще има дълъг уикенд от 3 почивни дни, а и ние добавихме и петъка, та си удължихме уикенда от петък до понеделник включително. Така щяхме да имаме 4 дни за хайманасване в Родопите.

Типично за Родопите - навсякъде има добре направени чешми

Чешма с 10 чучура

Но тъй като решихме късно да се организираме, то изпитахме затруднение с намирането на места за нощувка, навсякъде всичко беше отдавна резервирано. В крайна сметка намерихме къде да пренощуваме – в Къща за Гости Чала, в едноименното село Чала в община Борино.

Дойде петъка и сутринта в 9 вече товарихме колелата на колата, щяхме да сме компактна група от 4 човека. По пътя минахме през село Места, където седнахме да хапнем в едно заведение, намиращо се на партера на горското стопанство – срещу заведението Рибен Кът. Там хапнахме уникална телешка курбан чорба, в която нямаше нито картофи, нито ориз – точно както трябва да бъде една курбан чорба!

Гледка към Родопите

След това си продължихме по пътя към Гоце Делчев и Доспат. Бяхме решили в този ден да покараме малко в околностите на село Змеица – едно красиво и китно селце в западните Родопи. Някъде към 2 следобед разтоварихме колелата и поехме по един черен път в южна посока. С постепенно и леко изкачване се озовахме на червената маркировка между село Чавдар и велопункт Чаирла.

Бандата строена преди потеглянето

Последва едно кратко и стръмно спускане към село Чавдар. Малко над селото се отбихме към една погледна площадка, където имаше изградени немалко спортни уреди, дори имаше и тенис маса. Това за мен е нагледен пример за безсмислено харчене на пари по програмите за развитието на селските райони. За чий … са направили спортни площадки в пустошта – само за да се усвояват едни пари. Поне гледката отгоре си заслужаваше – виждаха се добре Боздаг и Пирин.

Гледка от площадката над село Чадар

Село Чавдар е известно с Драгиевата Чешма, която е опята едноименната народна песен Драгиева Чешма. Всъщност има спор между село Чавдар и Сливен за авторството на песента.

Та пихме по една студена вода от Драгиевата Чешма, пиеше ни се бира, но.. беше 4 следобед, а местното магазинче отваряше в 5. Набързо се спуснахме към село Барутин, което е доста по-многолюдно и имаше работещи магазини и кафенета. Там направихме една по-дълга почивка, хапнахме и пийнахме по една студена бира.

Драгиевата чешма

Трябваше да се връщаме вече към село Змеица, където бяхме оставили колата. Зачудихме се по кой път да хванем и накрая решихме да хванем един черен път, който видяхме на орукс мапа. Голяма грешка! Набихме се в един изоставен и с години неизползван път, около час храсталясвахме докато излезем на билото. От там вече по маркираните пътища бързо се добрахме до село Късак – оказа се голямо село с над 800 жители.

Село Късак

От село Късак пак в началото леко объркахме пътя, но тъй като времето напредваше решихме да не експериментираме и да се върнем назад и да си хванем по правилният път, който също беше доста тревясал, но ставаше за каране и към 8 вечерта вече бяхме в село Змеица.

Караме си колела из Родопите

Докато натоварим колелата и багажа в колата започна да се стъмва. В село Чала пристигнахме в 9 вечерта по тъмно, настанихме се и седнахме да хапнем в ресторантчето към къщата за гости. Готвят много вкусно и цените са нормални.

Общо за деня направихме 33 км каране из родопските села в една прекрасна и чиста природа, общо взето извън селата не видяхме други хора, бяхме сами сред красивите Родопи.

Ето и линк към страва: https://www.strava.com/activities/4011569375

Коментар