В средата на Юли направихме и този смазващ преход в Пирина - по цялото му мраморно било като стартирахме от хижа Вихре, през връх Вихрен, Кончето, покрай заслона Байови Дупки, през превала Итипица, качване на вр.Албутин и спускане към хижа Загаза. Прехода го взехме за около 12 часа включително почивките, които не бяха малко.
Качването на вр.Вихрен само по себе си е изпитание, което за щастие все повече българи се наемат да го осъществят. Подходите към върха са няколко, но ние този път избрахме най-популярният - качване през Кабата и спускане след това към Премката. За самото качване няма какво толкова да се каже, пътеката е добре очертана и по нея постоянно има движение. Ако се качвате за първи път трябва да знаете, че след рекичката нагоре има само на 1 място вода, но не е на 100% сигурно, така че се запасете с достатъчно вода още на рекичката след първото стръмно изкачване - там се отделя пътеката за казаните.
Още от Кабата се открива страхотна гледка към Влахинските Езера, Муратов Връх и Гредаро. ОТ там започва и последното стръмно изкачване на Вихрен, пътеката е песъклива и се вие на зиг-заг нагоре по склона.
На върха имаше може би към 200 човека, за първи път виждам Вихрен толкова пренаселен. От самия връх се откриват страхотни гледки към целият Пирин, Рила, Родопите и западните погранични планини. Но е мит това че може да се види Бяло Море от върха.
Спускането към Премката е стръмно и на моменти опасно, но има поставени осигурителни вериги, за които да се държите при необходимост. На самата премка попаднахме на множество еделвайси - една от емблемите на връх Вихрен и околностите му.
Нашата група беше от 18 човека, и малко след премаката се разделихме - една част мина по подсичащата пътека, другите изкачиха кутело с цел да минат цялото Конче. Така и до хижа Загаза не се събрахме с другата група, хем загубихме повече от час докато ги чакаме първо на заслон Байови Дупки, след това на Итипица.
За самото Конче е изписано много, осигурено е с метално въже и просто трябва да бъдете малко по-концентрирани и да не изпаднете в паника от височините. Нищо сложно няма в преминаването му. След преминаването на Кончето има още около 20-30 минути траверс до заслона, който неправилно е наричан Заслон Кончето. Заслона се намира в подножието на вр.Байови Дупки и това е правилното название на заслона.
От там до Суходолският превал и Итипица следва монотонно ходене, със съвсем малък наклон надолу. Както казах на Итипица почахаме още около половин час другата част от групата, но те така и не се появиха. /то се оказа че от заслона са се спуснали към Черната Вода/. Изкачихме връх Албутин /2688 метра/ за около 20 минути. Върхът е тревист и заоблен, от него се откриват страхотни панормани гледки.
От него до хижа Загаза има много добре поддържана и маркирана пътека, но ние сглупихме и за уж по бързо се спуснахме поедин от улеите надолу. И така първо камънак, после провиране из клековете и вместо по-бързо, загубихме поне половин час. Важното е че стигнахме хижата навреме, тъкмо се стъмваше и не ни се наложи да ползваме челници.
Другата част от групата се наложи да ги взимат с джипове от местността Буката намираща се на Влахина Река. Важното е че прехода приключи без инциденти. На беседката пред х.Загаза си направихме подобаващ банкет с печено яре, салати и напитки.
На другия ден направихме кратка разходка до едно водопадче на 10-тина минути от хижата.
- 225 views