От летището на Янина, където се събира околовръстният път и този дето идва от центъра на града до отбивката за селата Аристи, Викос, Папиго и Микро Папиго са 35км. От там се навлиза в планината и ви очаква сериозно катерене и много, ама много завои докато достигнете до Микро Папиго, от където тръгва пътеката за хижа Астрака.
В село Аристи се разклонява пътя за Викос /държите същата височина/ и за Папиго, трябва да се спуснете долу до реката и после да отсрещният склон с множество серпентини да се изкачите. Точно преди село Папиго има на две места покрай пътя пейки, може да спрете и да се насладите на уникалната гледка към каньона Викос.
Самите села Папиго и Микро Папиго са също много интересни, с каменни улици и къщи с каменни фасади. Дори новото строителство по закон в цялата област там трябва да е в този вид. Отделете малко време да поразгледате селата, заслужава си изживяването.
В село Микро Папиго има нещо като малък паркинг до черквата в селото. Обикновено там туристите си оставят автомобилите. Разстоянието от Янина до тук е 58км.
От тук покрай информационният център леко надолу и после вляво тръгва пътеката за хижа Астрака. Маркировката е добра, червен цвят, има и табели указващи приблизително време оставащо до хижата. Денивелацията от селото до хижата е малко над 900 метра, взема се за около 3 часа.
По бързите и с лек багаж може да се качат и за 2-2.5 часа, с по тежък багаж си е тегаво. Аз лично се качих за малко над 3 часа, но както обикновено носех излишни неща, които после ми тежаха и на връщане.
Относно водата по маршрута има няколко чешми, и около чешмите има изградени беседки. Само около една от беседките няма чешма. Дори сега в сушавия сезон, на горните две чешми имаше вода, макар и с доста нисък дебит, но все пак течеше и ставаше за пиене.
Да не забравя - има чешма с питейна вода точно до черквата в началото на маршрута, но е малко замаскирана и на пръв поглед не се вижда. А на самата хижа си има чешми, тоалетни и душ кабини, само дето няма топла вода и аз се къпах със ледена.
Пристигнахме на хижата по залез, при чудесно време и видимост – откриваха се страхотни пейзажи, а слънцето залязваше над стръмните албански планини.
С пристигането на хижата дойде най-голямото разочарование – нямаше бира!!! Хижарят сподели, че нещо били объркали поръчките и се очертаваше безбирен уикенд.
Вечерта както обичайно се събрахме нашата си група от 10 човека да хапнем и пийнем по малко домашна ракия. Там се засякохме и с друга група българи водени от мой стар приятел и бивш съгражданин Станой Арабаджиев от По Планини и Гори.
- Коментар
- 263 views