Сутринта времето отново беше ясно, станахме към 7 и нещо, закусихме, събрахме се за обща снимка пред хижата и поехме надолу към колите, оставени в Малко Папиго. Слизането си е монотонно и скучно, но пък надигащото се слънце огряваше отсреща албанските планини – голи и стръмни, а долу в низината се виждаха познатите вече селца.
Достигнали до колите сложихме по-летни дрешки и поехме към село Викос, пътя е обратно надолу до реката, качване до село Аристи и вече от там до с.Викос са 3-4 километра.
Там в селото е и крайната точка на пътеката, която минава през целият каньон Викос тръгвайки от село Монодендри. Масово туристите, които са с организиран транспорт ги оставят в Монодендри и пеша отиват до Викос, от където транспорта ги взема. Така направиха и групата на бай Станой. Цялата пътека е около 12 километра, но най-впечатляващи са последните няколко в близост до село Викос.
Ние нямаше как да се организираме логистично, за това се поразходихме само в последните няколко километра.
Няколко думи и за самият Каньон Викос – записан е в книгата на Гинес като най-дълбокият каньон в света, макар че например Гранд Каньон в щатите има по-високи отвеси, но пък тук имало значение и ширината на каньона. Както и да е, записан е в книгата на Гинес през 1975г. като най-дълбок каньон.
Каньонът е наистина красив, отвесни скали и изпълнен с доста интересни скални форми. От селото до дъното на каньона се слиза по виеща се из склона пътека, лошото е че после трябва да се изкачи.
Пътеката слиза точно там където извира реката изпод камънака, нагоре по протежението на каньона в този сезон нямаше вода, но си личи как пролетно време е било пълноводно. Там където извира реката са се образували няколко дълбоки вира, става за къпане но водата е ледена.
Аз като типичен бай-ганьовец се съблекох по гащи и се топнах във вира. След това само по гащи и обувки, заедно с по-голямата част от нашата група си направихме разходка нагоре в каньона, ходейки по самите камънаци, иначе пътеката минава малко по-високо вдясно, ако ориентира ви е срещу течението на реката.
Походихме около час и половина нагоре срещу течението в коритото на реката, която сега беше пресъхнала. И от двете ни страни се откриваха изумяващи гледки към скалните отвеси на каньона. Върнахме се обратно и последва отново цопване в леденият вир и досадно изкачване до село Викос.
Като цяло първоначалният план беше да имаме 3 нощувки на хижа Астрака, но реално там оптимума е за 2 нощувки, няма смисъл от 3-та и затова решихме да нощуваме в някое от селата. За щастие вече беше неделя и намерихме свободни стаи в самото село Викос, срещу 45 евро нощувката + закуска.
В центъра на селото има и ресторантче, което се държи от Петя – българка омъжила се в Гърция и живееща от дълго време там. Вечеряхме в нейното ресторантче, приготви ни изключително вкусни домашни манджи. Аз хапнах агнешко с някакъв сос, много вкусно беше. Имаше също готвено от диво прасе, традиционната гръцка мусака, вегански и вегатариански ястия и тн. Ако ходите във Викос, определено хапнете в ресторантчето на Петя.
- 443 views