Къркъмски езера в Пирин

Къркъмски езера в Пирин
Дати
Tags

Къркъмските езера са слабо известни и малко посещавани езера в Пирин планина, разположени са в горист циркус източно от връх Тодорка и южно от ски пистите по Платото. Най-голямото и впечатляващо езеро се намира на 2189 метра надморска височина и е с площ от 18 декара.

Има няколко маршрута за достигане до Къркъмските езера. Ние избрахме този от долината на Демянишка река. Оставихме колите при параклиса на св.Тодор в началото на пътеката за хижа Демяница, малко след отбивката от асфалтовият път Банско-Шилигарника. От там поехме пеша по пътя, който е ремонтиран и става за леки автомобили. Първата кратка почивка беше при водопад Юленски Скок, който е с височна от 9 метра. 

Водопад Юленски Скок

Някъде на около 2/3 от разстоянието до хижа Демяница се отбива пътеката, която започва да се изкачва по склона в дясно и води до Къркъмските езера. Началото на тази пътека е обрасло и трудно се следи без навигация, дори и с oruxpmaps и карта от БГ Маунтайнс се затруднихме в началото. След това пътеката става широка и ясно се следва, в началото си е стръмна, но в боровата гора е мека и приятна за ходене. В този участък намерихме не малко манатарки и пачи крак, също така имаше малини и боровинки.

Пътеката изкачваща към Къркъмските Езера

След достигането на хранилка и панорамна площадка, които са отбелязани на картата пътеката започна да приема по-приятен наклон, също така и боровинките значително се увеличиха, а в този сезон бяха едри и много сочни и вкусни. Покрай тези боровинки забавихме темпото, но се очертаваше ден с хубаво време и не бързахме за никъде.

Първото долно Къркъмско Езеро

Не след дълго достигнахме до първото Къркъмско езеро, което като площ не е голямо, плитко е и беше доста обрасло с трева. Заобиколихме го отдясно и по пътеката се насочихме към най-голямото езеро в циркуса. Пътеката излиза малко над него, на панорамна площадка, къде си направихме по някоя и друга снимка. Продължихме по пътеката и след 100-тина метра излязохме на приятна полянка подходяща за бивак, имаше направена маса с пейки. Тъкмо идеално място за обедната ни почивка.

Достигнахме голямото къркъмско езеро

От тук нататък имаше 2 варианта: да се върнем обратно по същият път, или да продължим и да прехвърлим рида и да отидем на пътеката от хижа Демяница към Малка Тодорка и хижа Вихрен. Решихме да направим кръгов маршрут и да прехвърлим рида.

Катерим над Къркъмското Езеро

От езерото нагоре първо се поема по едни едри морени, след това преминават в тревисто-каменист улей. Под нас се чуваше постоянно шуртенето на вода, която така и не се откри за да си напълним бутилките. Чак в горният край на улеят на 1-2 места имаше къде човек да си напълни вода.

Групата на Овча Полена с изглед към Стражите

Улеят ви изкарва на нещо като малко плато, наречено Овча Полена. Северно се вижда много добре дъгата на трите Тодорки. Решихме да пропуснем изкачването им, макар че бяха сравнително близо, на 30-40 минути изкачване. На тази овча поляна изчакахме да се съберем цялата група, направихме по-голяма почивка и поехме надолу по пътеката за хижа Демяница, която е маркирана с бяло и зелено.

Горно Василашко Езеро

На спускане преминахме покрай Василашките езера, тук вече беше малко по-оживено и се срещнахме с други хора. През къркъмите жива душа не видяхме. За съжаление и почти никакви гъби не намерихме, някой ни беше изпреварил.

Връх Типиц гледан от Рибно Василашко Езеро

На хижа Демяница спряхме за почивка, хапнахме страхотна телешка супа, пихме и по бира. От там надолу до колите си е скучно по пътя, но пък за компансация намерихме три огромни сърнели.

На хижа Демяница

Add new comment