От Хижа Македония до Семково по билото

 Хижа Македония
Дати
-

Отдавна бяхме решили да го направим прехода от хижа Македония до Семково по билото и спускане покрай Вапските езера, та и дати си бяхме определили – уикенда на 25-ти Юли – рожденият ден на доктор Веско Алишаков. Прогнозата за времето не беше от най-благоприятните, но въпреки това решихме да не се отклоняваме от плана за действие.

Ден 1: От Картала до хижа Македония

В петък след работа приготвихме багажа и към 6:45 потеглихме от Благоевград 6 човека с 2 коли, които оставихме на Картала. Следобеда в града имаше буря, но вече всичко беше утихнало и времето беше ясно, а въздухът свеж. От Картала до хижа Македония си вървяхме по преките пътечки, които тази година са много обрасли и ни се измокриха краката от мократа трева, която на места достигаше височина до кръста.

Вечерта на хижа Македония

На хижа Македония пристигнахме вече по тъмно, 2 часа и 15 минути след като тръгнахме пеш от Картала. Настанихме се, преоблякохме се и седнахме да вечеряме. Като цяло хижата беше полупразна, имаше 2 други малки групи. Едната група бяха по-млади и ентусиазирани, предните два дни бяха походили сериозно, за два дена бяха взели разстоянието от х.Вихрен до х.Македония.

Оказа се че едното момиче от тази група също има рожден ден на 25-ти, и се казва Весела, много близко до нашият рожденик Веско, така че набързо я приобщихме към нашата група, на другият ден щеше да извърви билният преход до Семково с нас.

Ден 2: Хижа Македония – Семково през Ангелов връх, Аладжа Слап, Черна Поляна, Павлев връх, Канарата и Вапски Езера

Събота сутринта на 25-ти станахме по-рано с идеята да тръгнем по-рано и да успеем да избегнем бурята, която по прогноза трябваше да е към 3 след обед. В 7:30 вече бяхме нарамили раниците и тръгнахме да катерим първият склон към Ангелов връх. На върха бяхме около час след тръгването, като малко преди върха ни обхвана мъгла/облак и ни скри красивите гледки, които се откриват от първенеца на Югозападна Рила.

на Ангелов връх

От Ангелов връх има леко спускане към превала Кадин Гроб и от там започна второто сериозно изкачване за деня – това към връх Аладжа Слап /Пъстри Слап/. Наклона е сериозен по затревен склон, но стъпка по стъпка се взима денивелацията от 300+ метра до върха. Аз лично се отбих малко преди върха, има подсичаща пътечка и изчаках групата излежавайки се на една полянка на завет под върха.

Аладжа Слап от северната страна

Следва отново спускане и след това изкачване по вече по-каменист терен към първенеца на Средна Рила – Карааланица /Черна Поляна 2716м./. Облачността беше намаляла и вече по-висока, та започнаха да се откриват гледки към Мальовишкият дял на Рила, виждаше се добре и вр.Мусала, а в подножието се открояваха Синьото езеро, Караометичкото езеро и малките Карааланишки езра.

на връх Черна Поляна

Следващият връх е Павлев връх, на който казват Рилското конче, защото е сравнително тесен и има поставено метално въже по ръба му. Точно под него от северната му страна е Синьото Езеро, едно от най-красивите в Рила. Малко след слизането от Павлев връх маркираната пътека за Рибни езера се отбива вляво и се спуска покрай Зъбците. Нашата цел беше друга и продължихме напред към връх Канарата – който се явява орографският център на Рила.

Синьото Езеро

Тъй като съм качвал вр.Канарата /Погледец/ няколко пъти реших да го заобиколя от юг. Но не по-долу покрай зимната маркировка, ами така някъде по средата. Набутах се сред един камънак, не препоръчвам този подход. Или си качете върха или си минете в по-ниското където е коловата маркировка.

Рибни Езера

Все пак след малко ходене нагоре надолу из камънака се добра до пътеката за хижа Грънчар, скрих се зад един по-голям камък на завет и зачаках другите да се спуснат от върха. Над Източна Рила и по-точно към Грънчар и Заврачица беше много мрачно и се гърмеше, което породи в мен лека тревога, искаше ми се да се махнем от билото по-скоро.

Скоро дойдоха и другите, забързахме се към точката от където се отделяше пътеката надолу към Вапските Езера. Сравнително бързо се спуснахме в по-ниското, над нас все още нямаше облаци, така че направихме обедната почивка до рекичката покрай пътеката над горното Вапско езеро.

Горно Вапско Езеро

След почивката последва едно спускане до Горното Вапско Езеро, след това минахме малко над Долното Вапско Езеро, пътеката до един момент се виеше в клека, след това в борова гора. Лека полека спускахме към Семково. Малко преди хижата пръсна леко дъждец, който почти не усетихме. На хижа Семково бяхме 9 часа и 30 минути след началото на днешният ни преход.

Езерото пред хижа Семково

Там се разделихме с Весела, която бяха дошли да вземат. Тя щеше да си празнува рожденият ден в София. А ние се отправихме към вилата, която бяхме наели да се освежим и подготвим за вечерният купон. Тъкмо си бяхме взели душ и напалили скарата и навън се изсипа пороен дъжд. Размина ни се! Така е най-гот, тъкмо да си се прибрал на сухо и топло и навън да запука якия дъжд.

На скарата първо изпекохме зеленчуците, после сложихме телешките пържоли и телешки кюфтета. Телешкото ни го бяха донесли познати, от месарницата в село Краище е, рядко ще намерите по-вкусни кюфтета от техните!

Запалихме камината а на вън пукаше дъжд

Вечерта отпразнувахме рождения ден на Веско, хапване, пийване, забавни истории, музичка в приятна обстановка. Но умората от днешния преход си каза думата и малко преди полунощ се инсталирахме по леглата. А и на другият ден ни чакаше пак ходене – до хижа Македония и Картала, където бяхме оставили колите.

Ден 3: от Семково до х.Македония по Динков Дол и спускане към Картала.

Сутринта в Неделя станахме сравнително рано, все пак и рано си бяхме легнали. Направихме разходка до хижа Семково с надеждата да хапнем някаква чорбица, но нямаше нищо готово, казаха че чак към обед ще има готови ястия. Затова се насочихме към Света Гора, там хапнахме по едно горещо шкембе с по една студена бира – едно страхотно начало на неделният ден.

Неделя сутрин преди тръгването

Върнахме се във вилата, пооправихме багажа и към 12:30 поехме по пътеката за хижа Македония. По Динков Дол е може би най-безинтересния маршрут, но пък и най-кратък. За около 3 часа бяхме на хижа Македония, там хапнахме и пихме по още 1 бира. След около час почивка на хижата се насочихме надолу към Картала.

Слизането го взехме нормално по-бързо от качването, след около час и половина бяхме при колите, натоварихме се и поехме обратно надолу към града. И този ден извадихме късмет и не ни валя. При тези прогнози за лошо време като цяло извадихме голям късмет, че ни се разминаха дъждовете и гръмотевиците.