За Световният Ден на Туризма 27-ми Септември, който тази година се падна в Неделя решихме да изкачим връх Яловарника в Пирин – един от по-трудно достъпните върхове, но пък красив и запленяващ. Като бонус ни дойде и изкачването на връх Зъбът.
Бяхме компактна група – само 5 човека, придвижихме се до Попина Лъка с 1 автомобил, който оставихме малко над курорта, където пътеката за хижа Беговица/Каменица/ се отделя от пътя, там точно е и разклона, надясно пътя продължава до Туричка Черква и хижа Беговица, а наляво за подхода към Спано Поле, с по-проходим автомобил може да се качите и до самият заслон по черен път. То и пътя до хижа Беговица не е от най-добрите, с висока кола се стига лесно, но с по-ниска трябва да сте опитен шофьор.
От началото на пътеката до хижа Беговица разстоянието го взехме за около час, зад хижата на една огряна от слънцето полянка спряхме за почивка и да закусим, преди да поемем по същинската част от днешният маршрут.
Поехме по пътеката за Тевно Езеро/синя марка/ и хижа Пирин/жълта марка/. След около час и половина достигнахме до мястото където двете пътеки се разклоняват. Жълтата маркировка поема надясно и нагоре и излиза на превала между връх Зъбът и Куклите. Решихме да не се качваме от там.
Продължихме още няколко стотин метра по пътеката за Тевно Езеро и се отбихме вече в дясно по немаркирана пътека, която е отбелязана на картата на BG Mauntains, на телефона може да я разглеждате с приложението Orux Maps, или друго подобно. От време на време срещахме и каменни пирамидки, но бяха поставяни по-нарядко. Но като цяло превала между Зъба и Яловарника се вижда добре от тази позиция, и при ясно време няма как да се объркате.
Докато достигнете до премката между Зъба и Яловарника се преминава през каменни пасажи с типичните за Пирин едри камънаци, там доста забавихме темпото, ходи се внимателно, защото немалка част от по-малките камъни не са стабилни. Последните метри се ходи по трева, но пък и наклонът започва да става по-стръмен. На премката достигнахме около 2 часа след мястото, където се разделиха жълтата и синята маркировка.
От превала до връх Яловарника ни отне малко под час, наклонът е стръмен, теренът е смесени пасажи от трева и камънак. На върха стъпихме 5:30 часа от началото на тръгването ни от Попина Лъка. На по-ниската кота седнахме да починем и да хапнем, след което отскочихме и до по-високата кота, където има и малка дървена табелка с изписано името на върха – Яловарника и надморската височина от 2763 метра.
Докато бяхме на върха на отсрещният връх Зъбът се появи по-голяма група хора, които предположихме че бяха от петричкият клуб Бела Екстрийм, те също бяха обявили, че ще качват Яловарника. Но явно бяха размислили, защото не слезнаха в нашата посока.
След по-продължителната почивка дойде време да се спуснем обратно към премката и да изкачим връх Зъбът. Спускането до премката ни отне точно 30 минути, за толкова качихме от там и връх Зъбът. На върха поспряхме за 10-тина минути, да поснимаме и да вземем глътка от чистият пирински въздух. Спускането към превала между Зъбът и Куклите става по-бързо, има няма 10-15 минути.
Първоначалният ни план беше да качим и Куклите и през Солището да се спуснем към хижа Беговица. Но няколко фактора като по-късното тръгване сутринта и натрупаната вече умора ни промениха плана и решихме да се спуснем по пътеката с жълта маркировка, която щеше да ни отведе в отново долу в долината.
Пътеката минава покрай красивото Беговишко/Кукленско Езеро, над него се извисява впечатляващият масив на Куклите. Там засякохме петричката група, сред които имаше няколко приятели и познати. Починахме за кратко, направихме красиви снимки и продължихме надолу към долината.
Вече достигнали до разклона, където се събират двете пътеки, надолу до хижа Беговица пътеката беше много по-приятна и се вървеше с по-бързо темпо. На хижата достигнахме в 18:30. Там си дадохме половин час почивка, пихме по бира и хапнахме по нещо, за да заситим празните вече стомаси.
В 7 и малко потеглихме надолу, оставаше ни последната част от прехода докато достигнем оставената кола на пътя над Попина Лъка. Последните минути се наложи да включим челниците, в сумрака на гората почти нищо вече не се виждаше. До колата достигнахме по тъмно точно 11 часа след началото на нашият преход. Бяхме скапани от умора, но щастливи и доволни от пиринските красоти, на които се наслаждавахме през целият този страхотен ден.
Случихме на страхотно време, слънчево но приятно прохладно и учудващо беше, че в този ден освен нашите приятели от Петрич не видяхме никакви други туристи по иначе толкова популярната пътека от хижа Беговица към Тевното Езеро, която се ползва и от качващите връх Каменица, от тази страна е най-лесният и популярен подход за качването на този емблематичен връх.
- 1437 views