Преход хижа Вихрен - хижа Синаница в края на Ноември

 
Последният уикенд на Ноември се очертаваха много добри метеорологични условия с преобладаващо слънчево време в планините и решихме да направим отдавна запланувания преход от хижа Вихрен до хижа Синаница по стандартния маршрут през Спано Поле.



Пътят на към хижа Вихрен беше заледени транспорта ни ни остави малко след отбивката за Бъндеришка Поляна, точно след пистата Томба. От там до хижа Вихрен се наложи да походим около 40 минути, тъкмо за загрявка преди по-стръмните изкачвания към Бъндеришката Порта.
Хижа Вихрен
Явно хубавото време беше подлъгало и други планинари да се поразходят на слънчевото време. Няколко групи катереха към вр.Вихрен, други се стягаха да потеглят също към върха. Но нашата посока беше друга и скоро поехме по пътеката за хижа Синаница /светло синя маркировка, на места има и останала от старата зелена боя/.

Личеше си че преди нас са минавали и други хора, имаше добре утъпкана пъртина в снега. Така лека полека се качихме до Муратовото Езеро, което беше стегнало в замръзнала красота. Там ни застигнаха 2 двойки, чиято цел беше да качат Муратов Връх, като едната двойка мъж не бяха сигурни все още за Синаница.
Муратово Езеро
Последва трудно качване до Бъндеришка Порта, на която както винаги духаше силен леден вятър. По пътя нагоре пресрещнахме групата, която беше направила пъртината, те слизаха вече от върха. На портата се поизчакахме, защото групата ни леко се беше поразкъсала. Двойката мъже се отказаха от прехода то Синаница и се отбиха да качат само Муратов Връх.

Очаквахме на Спано Поле да има малко сняг и чудесно време, но.. реалността беше съвсем различна. Вятър и мъгла, и никакви гледки. Решихме да продължим и бавно в снега стъпка по стъпка трябваше да напредваме към желаната цел. Като цяло не беше дълбок снега, но на места имаше навявания в които се пропадаше до колене, особено опасно беше ако ти пропадне крака между скали, но за щастие се разминахме без инциденти.

Маркировката си личеше на някои камъни, мъглата не беше гъста, но все пак на 1-2 пъти леко се отклонихме от пътеката. За такива ситуации задължително си инсталирайте Orux Maps на телефона, с добавяне на картите на BG Mountains. Така с това приложение на едно ключово място се ориентирахме в коя посока продължава пътеката и в последствие си видяхме и маркировката.
Изкачването малко преди Синанишка Порта
Мястото беше точно преди последното изкачване, преди Синанишка Порта. Лятото е неприятно там, но сега на снега беше мъчително докато изкатерим този склон. От там до Синанишка Порта беше почти равно и на югозапдният склон на безименният връх снегът беше по-малко.

От портата надолу до хижата нямаше проблеми, спуснахме се със стегнато темпо нетърпеливи да достигнем хижата, където да се преоблечем и преобуем. Равносметката е че тръгнахме в 11 от хижа Вихрен и малко след 17:00 бяхме на хижа Синаница точно преди здрач.

А за самата вечер няма какво да се коментира, напалихме си печката, наредихме масите, надробиха се салатите, сготви се месото и след това се знае, хапване и пийване на който колкото му беше сладко.
Неделя сурин - всеки се снима на хубавото време
Неделята ни посрещна със страхотно време - слънчево, а гледките към замръзналото Синанишко езеро и върховете над него бяха зашеметяващи. Направихме си фото-сесиите, постегнахме багажа и поехме по пътеката към Мандрата/м.Пещерата. Сняг надолу имаше до душевадниците и в гората на по-усойните места. Така без много усилия се добрахме до пътя, който води от Кресна до х.Загаза.

Така завърши един прекрасен уикенд през края на Ноември в Пирин Планина.


пред х.Вихрен

Малко над х.Вихрен

Муратово Езеро

Зад мен е замръзналото Муратово Езеро



Някъде из Спано Поле


на хижа Синаница














по пътеката от х.Синаница към Мандрата



Преход хижа Вихрен - хижа Синаница в края на Ноември Преход хижа Вихрен - хижа Синаница в края на Ноември Reviewed by Boris Andonov on декември 01, 2017 Rating: 5

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.